О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№67
[населено място] 26.01.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на 25 януари,през две хиляди и шестнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 734 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано е по касационна жалба на С. С. Т., И. С. Т. и А. С. Т. против решение № 1848 / 06.10.2014 год. по гр.д. № 2151/2014 год. на Софийски апелативен съд,Гражданска колегия, с което е потвърдено решение от 25.03.2014 год. по гр.д.№7542/2011 год. на Софийски градски съд,гр.отд.,19 състав, в обжалваната му част – за отхвърляне предявените от касаторите проти0в [фирма], искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от смъртта на съпругата на първия и майка на останалите двама касатори – Р. И. Т.,настъпила в резултат на ПТП от 27.02.2007 год., по вина на водача на застрахован при ответното дружество лек автомобил,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, за сумата над присъдените на С. Т. 60 000 лева , а за останалите двама – над присъдените по 50 000 лева и до претендираните от всеки от тях 100 000 лева.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД,при определяне справедлив размер на обезщетенията,и в нарушение на ППВС № 4/1968 год. досежно обосноваността на изводите на съда за определянето му, като в противоречие със задължителна съдебна практика се сочи несъобразяване на конкретните икономически условия,като ориентир за определяне размера на обезщетенията във връзка с който са подлежали на преценка и кореспондиращите нива на застрахователно покритие, съгласно пар. 27 от ПЗР на КЗ вр. с чл.266 КЗ,към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, доколкото не счита удовлетворен с цитираната от касаторите съдебна практика допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, а с формалното цитиране на разпоредбата – и този по чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим ,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определение 298 / 13.11.2015 год. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк.дело № 1 / 2014 год. на ОСТК на ВКС, тъй като формулираните в изложението по чл.280 ал.1 ГПК въпроси в раздели І –ви и ІІ-ри са косвено, а този по раздел ІІІ-ти от изложението – пряко обусловени от изхода по поставения за разрешаване в т.1 от същото въпрос : „Следва ли в производството по пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ,обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента?„. Предвид приемането на ТР № 1/23.12.2015 год. на ОСТК на ВКС,производството следва да бъде възобновено, с произнасяне по основанията за допускане на касационното обжалване.
Независимо, че поставените в първите два раздела на изложението въпроси касаят приложението на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД в съответствие с указанията в ППВС № 4 / 1968 год. и подлежащите на съобразяване при определяне на обезщетението обстоятелства,сред които и конкретните икономически условия,ориентир за които са предвидените от законодателя застрахователни лимити,съгласно пар.27 на ПЗР на КЗ, същите биха имали значението на правни,ако отговорът им би бил самостоятелно обуславящ възможност за постигането на различен от настоящия правен резултат.Последното се явява изключено от отговора на формулирания,в раздел трети от изложението по чл.280 ал.1 ГПК, въпрос, в частта му относно границите в които следва да бъде присъдено обезщетението.Същият покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,но не обуславя допускане на касационното обжалване, тъй като даденото с т.1 от ТР № 1/2015 год. на ОСТК на ВКС разрешение не конфронтира с постановеното от въззивния съд,а именно : че в производството по пряк иск по чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента,обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл.45 ЗЗД, стига същото да е в рамките на застрахователната сума по сключения застрахователен договор.Присъдените в полза на касаторите обезщетения са точно в размера,присъден от наказателния съд,с влязло в сила решение по разгледани срещу делинквента П. Д. граждански искове по чл.45 ЗЗД.В останалата си част – „ какъв е максимумът , който може да се присъди за неимуществени вреди при смърт на член от семейството, по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ „ – въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като се явява хипотетичен и без връзка с конкретния правен спор,а при обусловеност от конкретно съобразими факти и обстоятелства би се явил фактологичен, непредпоставящ възможност за еднозначен общоприложим отговор по приложението на конкретна правна норма или принцип.
С оглед изхода и предвид направено своевременно – с отговора на касационната жалба – искане, следва да се присъдят в полза на ответната страна разноски за процесуално представителство от юрисконсулт,в размер съгласно чл.7 ал.2 т.4 вр. с чл.9 ал.4 от Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,съобразно обжалваната част от въззивното решение, както следва : в тежест на С. Т. – в размер на 1 297,50 лева,а в тежест на всеки от останалите двама касатори – по 1 522,50 лева.
Водим от горното,Върховен касационен съд , първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д.№ 734 / 2015 год. на І т.о. на ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1848/ 06.10.2014 год. по гр.д.№ 2151/2014 год. на Софийски апелативен съд,Гражданска колегия.
ОСЪЖДА касаторите, на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал. 3 вр. с ал.8 ГПК да заплатят на [фирма] разноски за настоящата инстанция,както следва : С. Т. – в размер на 1 297,50 лева,И. Т. – 1 522,50 лева и А. Т. – 1 522,50 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :