О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
[населено място] ,03,02,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и седми януари , две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2691 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. ф. против решение от 28.02.2013 год. по гр.д.№ 3240/2012 год. на Софийски градски съд , ІІ д гражданско отделение , с което е отменено решение от 28.11.2011 год. по гр.д.№ 63469/2010 год. на СРС, 54 състав в частта , в която е отхвърлен предявения от И. М. О. , чрез законния му представител , негова майка Р. Д. С. , против Г. ф. , иск с правно основание чл.288 ал.1 т.1 КЗ , както и иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД за периода 26.06.2010 год. – 23.07.2010 год. и вместо това е осъдил Г. ф. да плати на ищеца сумата от 15 100 лева – обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 28.01.2007 год., изразяващи се в лишаване от издръжка , ведно със законната лихва върху същата сума от 28.01.2007 год. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД присъдил сумата от 121,19 лева – мораторна лихва върху главницата , за периода 26.06.2010 год.–23.07.2010 год., потвърждавайки първоинстанционното решение в останалата му обжалвана ,уважаваща претенциите на ищеца , част . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с довод за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.142 ал.2 СК – и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – при липса на доказателства за определяне размера на издръжката и неправилно определен ,с оглед приетите период на дължимост и 1/ 3 съпричиняване от пострадалия, размер .
Ответната страна – И. М. О. – оспорва касационната жалба и наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
Ответникът – касатор е оспорвал предявеният иск с доводи, основани на чл.59 ал.5 и чл.142 ал.1 от СК – твърдейки , че починалият наследодател и приживе не е живеел в едно домакинство с детето си , претендиращо обезщетение за имуществени вреди от смъртта му , настъпила при ПТП , причинено от неидентифицирано превозно средство , които имуществени вреди съизмерява с дължимата за отглеждането му , до навършването на пълнолетие , издръжка , нито наследодателят му е давал такава издръжка , както и че претендираният размер се явява прекомерен, с оглед възможностите на починалия наследодател .Претендирал е и съобразяване на съпричиняване от наследодателя , на основание чл.51 ал.2 ЗЗД.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че възражението за съпричиняване е основателно, до размер 1/3 за починалия наследодател. Приел е , че от доказателствата се установява , макар и не в конкретен размер, получавани от починалия добри доходи и предоставяна на детето издръжка , поради което и конкретно дължимия размер е определен на база минимална работна заплата за страната , като получавана от наследодателя : при необходима за отглеждането на детето обща издръжка от 220 лева , дължимата от бащата е определена на 130 лева месечно до навършване пълнолетие на лицето .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е поставил конкретен правен въпрос , като единствено е посочил неправилност на решението , поради постановяването му в противоречие с ППВС № 5 / 1970 година, дори неконкретизирано в кой аспект на постановеното, доколкото касационната жалба по същество се основава на твърдение за грешно изчисление на дължимия размер . Неформулирането на въпрос , включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда , изключва допускането на касационното обжалване . Основанията за неправилност на решението по чл. 281 т.3 ГПК са различни спрямо основанията за допускане касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК и не подлежат на преценка в настоящата фаза на касационното производство.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.02.2013 год. по гр.д.№ 3240/2012 год. на Софийски градски съд , ІІ д гражданско отделение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :