О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
гр. София, 03.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3465/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] / [фирма]/ – [населено място], срещу определение № 2706 от 05.10.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 1521/2015 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав. С посоченото определение е отхвърлена молбата на [фирма] за изменение по реда на чл.248 ГПК на определение № 1932 от 14.07.2015 г. по ч. гр. д. № 1521/2015 г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е отказал да измени определението си в частта, с която на ответника [фирма] са присъдени разноски за производството по обжалване на определението на Софийски градски съд за прекратяване на т. д. № 7114/2014 г. Навежда оплаквания, че извършването на разноските е последица от незаконосъобразните действия на първоинстанционния съд, който в нарушение на разпоредбата на чл.130 ГПК е връчил на ответника препис от частната жалба срещу определението за прекратяване на делото поради недопустимост на исковете. Излага съображения, че след като на ответника не е връчван препис от исковата молба и същият не е конституиран като страна в процеса по надлежния ред, не е налице законово основание да му бъдат присъждани разноски за предприетата по негова инициатива защита с отговор по чл.276, ал.1 ГПК. Предвид изложеното, частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде оставено без уважение искането на ответника за разноски или присъденото като разноски адвокатско възнаграждение да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от ответника [фирма].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение молбата на [фирма] за изменение на постановеното по ч. гр. д. № 1521/2015 г. определение № 1932 от 14.07.2015 г. в частта, с която дружеството – молител е осъдено да заплати на [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв., заплатено за изготвяне на отговор по чл.276, ал.1 ГПК на частна жалба срещу определение на Софийски градски съд за прекратяване на производството по т. д. № 7114/2014 г., Софийски апелативен съд е приел, че с оглед потвърждаването на обжалваното определение ответникът има право на разноски, съгласно чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК. Въззивният съд е мотивирал извода си със съображения, че разноските са извършени във връзка с предоставената на ответника възможност да подаде отговор на частната жалба и представляват последица от реализиране на правото му на защита по чл.276, ал.1 ГПК. Преценил е, че невръчването на препис от исковата молба на ответника не е основание да бъде отказано присъждане на разноски за производството по частната жалба, независимо от разпоредбата на чл.130 ГПК, предвиждаща на ответника да не се връчва препис от частната жалба срещу определението за прекратяване на делото поради недопустимост на исковете.
Въззивният съд е счел за неоснователно възражението в молбата по чл.248 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което молителят е осъден да заплати на ответника по частната жалба. Неоснователността на възражението е аргументирана със съображения, че преценено съобразно фактическата и правна сложност на делото, броя на съединените искове и техния предмет, възнаграждението от 2 500 лв. не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и не следва да бъде намалявано.
Обжалваното определение е правилно.
Разпоредбите на чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК постановяват, че ответникът има право на разноски при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото. В посочените хипотези правото на разноски възниква като закономерна последица от участието на ответника в съдебен процес, иницииран с недопустим или неоснователен иск, за защита срещу който са извършени разноските.
Законосъобразен е изводът на Софийски апелативен съд, че с оглед изхода на развилото се пред него производство ответникът [фирма] има право да бъде възмезден за направените в това производство разноски. Производството е образувано по частна жалба срещу определение за прекратяване на делото поради недопустимост на предявените срещу ответника установителни искове и е приключило с потвърждаване на прекратителното определение. Препис от частната жалба е връчен на ответника, като му е предоставен срок за отговор по чл.276, ал.1 ГПК. В предоставения срок ответникът е упражнил правото си на защита и е упълномощил адвокат, на който е възложил да изготви отговор на частната жалба. За целта ответникът е заплатил на упълномощения с правата по чл.276, ал.1 ГПК адвокат адвокатско възнагражедние в размер на 2 500 лв. Платеното възнаграждение има характер на разноски по смисъла на чл.78 ГПК и тъй като непосредствената причина за извършването им е инициираният с недопустимите искове на ищеца съдебен процес, ответникът има право да иска присъждането им съобразно правило на чл.78, ал.4 ГПК.
Настоящата инстанция споделя становището на въззивния съд, че невръчването на препис от исковата молба е факт, ирелевантен за отговорността за разноски. Дори връчването на препис от частната жалба да е извършено в противоречие с разпоредбата на чл.130 ГПК, след като разноските са направени по повод на недопустимите искови претенции и във връзка с предоставената от съда възможност за защита по реда на чл.276, ал.1 ГПК, няма законово основание да се отрече правото на ответника да ги получи.
Правилен е и изводът на въззивния съд, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за защита по чл.276, ал.1 ГПК не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Възнаграждението в размер на 2 500 лв. е уговорено след съобразяване на множеството обективно съединени установителни искове, предявени с исковата молба на [фирма], на предмета на делото и на въведения с частната жалба процесуален спор относно допустимостта на исковете. Отговорът на частната жалба, изготвен от упълномощения от ответника адвокат, съдържа мотивирано становище за неоснователност на частната жалба, подкрепено с анализ на приложимата правна уредба и на съдебната практика. Съпоставено с фактическата и правна сложност на делото и с действителния обем на осъществената адвокатска защита, възнаграждението от 2 500 лв. не е прекомерно и правилно не е намалено от въззивния съд на основание чл.78, ал.5 ГПК.
По изложените съображения постановеното от Софийски апелативен съд определение № 2706 от 05.10.2015 г. по ч. гр. д. № 1521/2015 г. следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2706 от 05.10.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 1521/2015 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :