3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
С., 30.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 192/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на П. Н. С. – от [населено място], общ. Ц. срещу Определение № 763 от 14.11.2013 г. по ч.т.д. № 4045/ 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. в частта, с която е оставена без разглеждане частната й жалба срещу Определение № ІІІ-1725 от 05.07.2013 г. по ч.гр.д. №1340/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлено искането й за отправяне на преюдициално запитване по чл. 629 ГПК до Съда на Европейските общности, с оплакване за неправилност. Жалбоподателката поддържа, че неправилно ВКС е приел, че въззивното определение няма преграждащ характер и не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Обосновава, че съгласно чл. 629 ал. 3 ГПК Бургаският окръжен съд е последна инстанция в заповедното производство по искането за спиране на незабавното изпълнение на издадената заповед, затова съдът е длъжен да отправи преюдициално запитване по поставените от нея въпроси. Поддържа, че в заповедното производство длъжникът няма правно основание да направи възражения за неравноправност на клаузи, а в исковото производство няма процесуална възможност да иска спиране и че практиката на ВКС е в смисъл, че в производството по иска по чл. 422 ГПК е недопустима молба по чл. 398 ГПК за спиране на принудителното изпълнение, тъй като длъжникът има качество на ответник в производството, и има специален ред на защита по чл. 420 ГПК. Заключава, че не може да защити правата си, затова иска обжалваното определение да се отмени и да се постанови друго, с което да се допусне преюдициално запитване до Европейския съд.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане частна жалба.
С определението си състав на ВКС, ТК в обжалваната част е оставил без разглеждане частната жалба на П. Н. С. – от [населено място], общ. Ц. срещу въззивното определение, с което е отхвърлено искането й за отправяне на преюдициално запитване по чл. 629 ГПК до Съда на Европейските общности по посочените въпроси. Съдът е приел, че въззивното определение няма преграждащ характер спрямо развитието на делото, затова не е сред определенията по чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК, които могат да бъдат обект на самостоятелен инстанционен контрол, както и че не може възможността за обжалване да се изведе от чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като затова липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща обжалване. Заключил е, че законодателят, като е уредил изрично в чл. 629 ал. 2 изр. 2 ГПК необжалваемост на определение, с което не е уважено искане за отправяне на преюдициално запитване по дело, решението по което подлежи на обжалване и не е уредил аналогично изключение в чл. 629 ал. 3 ГПК за искане за отправяне на преюдициално запитване от съд, чието решение не подлежи на обжалване, това не следва да се тълкува като аргумент за признато от закона право на частна жалба срещу определението. Обосновал е, че съгласно чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК възможността за обжалване съществува, когато тя е призната изрично от закона с позитивна правна норма, която възможност е недопустимо да се извежда от отсъствието на законова разпоредба, която да я изключва. Заключил е, че след като процесуалният закон не урежда по позитивен начин възможността за обжалване, определението по чл. 629 ал. 3 ГПК не подлежи на инстанционен контрол и не може да се обжалва по чл. 274 ал. 2 ГПК
Определението е правилно. Въззивното определение, с което съдът е отказал да отправи преюдициално запитване по чл. 629 ГПК не съставлява акт, преграждащ развитието на делото, поради което не попада сред посочените в чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК определения, които могат да бъдат обект на самостоятелен инстанционен контрол и не подлежи на обжалване. Обжалването му не може да се изведе и от разпоредбата на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК, доколкото няма изрична законова разпоредба, предвиждаща обжалване. За да се изведе по чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК право на страната да обжалва определението, с което се отказва отправяне на преюдициално запитване по чл. 629 ГПК, не е достатъчно в законовата разпоредба – чл. 629 ал. 3 ГПК – да не е предвидено, че определението не подлежи на обжалване, а следва да е предвидена възможност за обжалване – тогава ще е налице изискването на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК, което в случая не е налице. Тъй като определението на въззивния съд не подлежи на инстанционен контрол, правилно с обжалваното определение подадената срещу него частна жалба е оставена без разглеждане. В този смисъл са постановените от ВКС:Опр.№ 324/26.04.2013 г. по ч.т.д.№ 1413/2013 г. на ІІ т.о. и Опр.№ 497/10.07.2013 г. по ч.т.д.№ 2725/2013 г. на ІІ т.о.
Останалите съображения на частната жалбоподателка, развити в подкрепа на довода, че съдът е бил длъжен да отправи преюдициално запитване с оглед невъзможността тя да защити правата си по издадената срещу нея заповед за незабавно изпълнение, съставляват оплаквания за неправилност на определението, а не съображения за допустимост на подадената частна жалба, оставена без разглеждане с обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Определение № 763 от 14.11.2013 г. по ч.т.д. № 4045/ 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: