О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
С. 31.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3442 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Столична община, представлявана от кмета, чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 2644 от 21.04.2017г. по в.гр.д. № 2820 по описа за 2016г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 30.10.2015г. по гр.д.№ 54220/2013г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за горницата над 3 000лв. до 5 000лв., искът за пропуснати ползи е уважен за горницата над 900лв. до 5 152лв. и са присъдени разноски в тежест на Столична община за горницата над 970.40лв. до 1 298.36лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Столична община да заплати на П. В. на основание чл.49 ЗЗД още 2 000лв., обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от безстопанствени кучета на 3.02.2013г., ведно със законната лихва от посочената дата, отхвърлил е иска на П. В. против Столична община по чл.49 ЗЗД за разликата над 900лв. до 5 152лв., пропуснати ползи за периода 4.03.3013г.-28.05.2013г., ведно със законната лихва от 27.12.2013г., потвърдено е решението в частите, с които исковете на П. В. против Столична община по чл.49 ЗЗД са отхвърлени за горницата над 5000 лв. до 8 000л, искът за претърпените загуби е изцяло уважен за 748.51лв. и 14.70лв. и искът да пропуснатите ползи е уважен до размер на 900лв. и са присъдени разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА
Към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени следните два въпроса на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК: 1. Създаването на стройна система от мерки за надзор върху безстопанствените кучета, сам по себе си, може ли да обоснове извод за противоправно бездействие, което да обоснове ангажирането на отговорността на ответника? и 2. за начина на определяне на размера на дължимото обезщетение, съобразно принципните постановки, залегнали в Постановление № 4/1968г. на ППВС? Според касатора, даденият от въззивния съд отговор на първия въпрос е в противоречие с приетото от ВКС в решения № 488 от 7.02.2012г. по гр.д.№ 899/2010г. на ІV г.о. и № 368 от 18.11.2015г. по гр.д.№ 2045/2015г. на ІV г.о. В тази връзка поставя, на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК и въпрос относно точното съдържание на нормативно вменените на общинската администрация задължения и по-специално – изисква ли се постигането на точно определена цел и конкретен резултат по отношение на безстопанствените кучета?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от П. В., с която се оспорват нейната допустимост,включително и с оглед цената на иска и основателност. Счита, че под формата на въпроси, се въвеждат твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при разглеждане на делото. Изразява становище, че установената съдебна практика е съобразена. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, при условията на чл.38 ал.2 т.3 изр.три от ЗА.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В. съд е възприел изводите на първоинстанционния за частична основателност до размер на 5 000лв. на предявения иск, с правно основание чл.49 ЗЗД, с решаващи мотиви за допуснато от Общината неизпълнение на задължения, произтичащи от чл.40 Закона за защита на животните да приеме качествена и срочна програма, която да изпълнява надлежно. Съдът е приел, че с оглед разпределената доказателствена тежест, ответникът не е изпълнил задължението си да установи възражението си за изпълнение на нормативните задължения по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета. Относно представената програма е посочил, че тя е приета четири години след срока по § 4 ЗЗЖ и тя съдържа само общи постановки, без конкретни цели за залавяне и кастриране на кучета, които цели да са разпределени по периоди. Счел е, че установеният брой /200-600 /заловени кучета спрямо общият на всички безстопанствени /9 242/ е незначителен, а и че не е установено по надлежния ред каква част от животните са приемани повторно, колко са новородени, каква е актуалната популация и дали осъществяваната дейност е ефективна. Изпълнението на двадесет и три на брой точки съдът е приел за недоказано, както и че е недоказано общината да е предприела изпълнение на предвидените от нея мерки /поетапно увеличаване на екипите по залавяне, закупуване на мобилна клиника, ваксинации, идентификации с микрочип, проверки на собственици на кучета, безплатни кастрации, обезпаразитяване, провеждане на кампании по стимулиране на кастрации, преброяване на бездомните кучета и на ухапаните граждани/. Имайки пред вид посоченото, въззивният съд е приел, че именно в резултат на неправомерната пасивност на ответника, се е стигнало до процесното глутническо нападение, което само по себе си е годно да доведе до установените като реално причинени вреди на пострадалия. Размерът на вредите съдът е определил като е съобразил : обстановката при нападението, причинените вреди от множеството ухапвания, нуждата от ваксинация по схема в продължителен период от време, усложнението с травмата на коляното, довела до необходимост от оперативно отстраняване на минискуса, претърпените силни болки за периода до операцията и два месеца след нея, затруднението в предвижването, пропуснатото дипломиране на детето и затруднения при упражняването на труд, влошеното настроение, наличието на остатъчни белези и отшумяващи болки, отказа от упражняване на спорт поради възникналите неудобства в резултат на ухапванията. Съдът е съобразил и наличието на съпътстващи заболявания, за които не се установява връзка.
При така изложените мотиви, по нито един от поставените от касатора въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, защото същите, независимо, че отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, посочени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика. Съгласно решения № 488 и № 368 – общината не би дължала обезщетение, ако са настъпили вреди само ако е предприела преписаното от закона действие, с дължимата за това грижа. В тежест на община да установи какви мерки е предприела за ограничаване на агресивното поведение на безстопанствените кучета, в изпълнение на общото си задължение да полага грижи за опазване на живота и здравето на гражданите и е въпрос на тежест на доказване дали и доколкото тя е изпълнила законоустановените си задължения. В конкретният случай решаващите мотиви на въззивния съд са именно, че общината не е изпълнила задължението си да установи възражението си за изпълнение на нормативните задължения по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета, поради което е прието за установено – обратното, че тя не е изпълнила законоустановените си задължени, поради което и следва да носи отговорност.
Относно втория поставен въпрос – относно начина на определяне на размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав намира, че въззивтият акт е постановен съобразно установената практика, тъй като принципните постановки, залегнали в Постановление № 4/1968г. на ППВС са съобразени. В. съд подробно е изложил мотиви относно всички съотносими обстоятелства, преценил е значението на всеки от тях и съобразно това е обосновал изводите си във връзка с присъдения от него размер на обезщетение.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.38 ЗА, в полза на процесуалния представител следва да се присъди възнаграждение в размер на 500лв., съгласно чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2644 от 21.04.2017г. по в.гр.д. № 2820 по описа за 2016г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Столична Община, представлявана от кмета да заплати на адвокат Х. И. Х. ЕГН [ЕГН] сумата 500лв. /петстотин лева/, адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :