О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 31.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.11.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2472/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2989/20.04.2018г.,подадена от Т. Н. К. и Ц. С. К.,чрез пълномощника им адвокат С. П. С.,против решение №44/09.03.2018г. на Ловешки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№687/2017г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №361/25.10.2017г. по гр.д.№199/2016г. по описа на Районен съд, [населено място]-за признаване за установено по предявения от А. И. И. и В. А. И. против Т. Н. К. и Ц. С. К. иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК във вр. с член 54,ал.3 ЗКИР,че към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място],одобрена със Заповед № РД 18-49/31.08.2007г.,е допусната грешка,като имотната граница между имот **** и имот ****,следва да съвпада с имотната и регулационната граница между двата имота по ЗРП на [населено място] от 1981г.,която граница следва да минава по червената линия,съобразно приложената комбинирана скица към експертно заключение вх.№5466 от 30.08.2016г. и вх.№4786 от 21.07.2017г. по описа на ТРС,изготвени от вещо лице К. К.,която скица,приподписана от съда,представлява неразделна част от решението.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е незаконосъобразно,постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба А. И. И.,чрез пълномощника си адвокат К. Н.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира присъждане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците В. И. и А. И. са наследници по закон на И. И. И., починал на 08.03.1986 година,който приживе на 24.01.1980 година, с договор обективиран в нотариален акт № 22, том І, дело № 29/ 1980 година закупил следния недвижим имот: парцел ІІІ в кв. 65 по регулационния план на [населено място] с площ от 1000 кв.м., при граници: улица, дол, ТКЗС и Н. Г.,а с договор от 14.08.1980 година за дарение ответниците Т. Г. и Ц. К. придобиват от Н. Г. Г., следния недвижим имот: парцел ІІ, кв. 65 по регулационния план на [населено място], от 900 кв.м., при граници: улица, И. И. и ТКЗС.Съдът е посочил,че с решение № 210/ 25.09.1995 година на Ловешкия окръжен съд постановено по адм.х.гр.д. № 8/ 1995 година е отменена Заповед № 136/ 24.08.1994 година на Кмета на [община], в частта с която е утвърдено изменението на застроителния и регулационен план и попълване на кадастралния план на квартал 49 – Центъра на [населено място], Л. област, за промяна (преместването на изток) на имотната (регулационната граница) между имотите на В. А. И., с пл.№633 за парцел ІХ и имота на Т. Г. и Ц. К., с пл.№**** за парцел Х в кв. 49 по новия регулационен план на [населено място], като се запазят съществуващата имотна (регулационна) граница.Съдът е отбелязъл,че от представените по делото писмени доказателства се установява, че придобият от праводателя на ищците недвижим имот- парцел ІІІ в кв. 65 по регулационния план на [населено място] с площ от 1000 кв.м., сега е поземлен имот с идентификатор ****, по КККР на [населено място], а придобитият от ответниците – парцел ІІ, кв. 65 по регулационния план на [населено място], от 900 кв.м., сега е поземлен имот с идентификатор ****, по КККР на [населено място],а от назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че имотите са образувани от голям общински имот и липсват стари планове, като единствения кадастрален и регулационен план на [населено място] за тези имоти е от 1981 година, в който върху голям общински имот са отредени парцели, няма придаваеми места,като съществуващата на място ограда между процесните имоти и отразена, като имотна граница по КК на [населено място], не съвпада с регулационната линия по застроителния и регулационен план на [населено място].Съдът също така е посочил,че по повод спор за процесната граница е постановено решение № 210/ 25.09.1995 година на Ловешкия окръжен съд по адм.х.гр.д. № 8/ 1995 година, с което е отменена Заповед № 136/ 24.08.1994 година на Кмета на [община], в частта с която е утвърдено изменението на застроителния и регулационен план и попълване на кадастралния план на квартал 49 – Центъра на [населено място], Л. област, за промяна (преместването на изток) на имотната (регулационната граница) между имотите на В. А. И. с пл.№**** за парцел ІХ и имота на Т. Г. и Ц. К. с пл.№**** за парцел Х в кв. 49 по новия регулационен план на [населено място], засягащо границата между двата имота и е разпоредено да се запази съществуващата имотна (регуационна) граница,като от гласните доказателства е установено, че безспорно от 1996 година съществуващата на място ограда не е премествана.В резултат на това съдът е стигнал до извода,че в конкретния случай безспорно отразената имотна граница в КК не съответства на регулационната, която съгласно чл. 14, т. 4 от НАРЕДБА № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм. ДВ № 4/ 13.01.2017г.) има приоритетно значение при определяне на границите на имотите, а на първо място е съответствието с актовете, определящи правата на собственост (т.1).,а от доказателствата по делото се установява, че не е имало кадастър на имотите, закупени са по регулационни граници, без придаваеми места и при изработването на кадастралната карта съгласно ЗКИР регулационните граници стават имотни – чл. 43.В тази връзка ,съдът е приел,че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че кадастралната граница между двата поземлените имота, съответно на ищците и на ответниците по одобрената КККР от 2009 година с идентификатори **** и **** е очертана по съществуващата ограда и не съвпада с границите по регулационния план,а предходен кадастрален план за тези имоти не е имало, а по регулационния план от 1981 г. регулационната граница между УПИ ІІІ в кв. 65, сега **** и УПИ ІІ в кв. 65, сега ****, е обозначена на комбинираната скица от вещото лице с червена линия по точки 1-2,поради което в нарушение на чл. 41, ал.1 от ЗКИР не са съобразени данните, които се съдържат в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменените устройствени нормативни актове, както и актовете за собственост на страните и границата между двата имота е отразена грешно. Във връзка с възражението на ответниците за придобиване на спорната част от съседния имот, заключена между изградената ограда, отразена като имотна граница по КК и регулационната линия,по давност,съдът е посочил,че съгласно чл. 59 от ЗТСУ (отм.) и чл. 200 от ЗУТ е допустимо придобиване на реални части от УПИ, само ако отговарят на изискванията на минимални размери за площ и лице за съответния вид,като от това правило е предвидено изключение в хипотезата, когато тази част от поземления имот се присъединява към съседен имот – чл. 59, ал.2 от ЗТСУ (ред. ДВ, бр. 34/ 2000г.), чл. 200, ал.2 от ЗУТ, съответно при условията на чл. 28 от ЗТСУ (отм.) и чл. 17 от ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот,но в конкретния случай са приложими разпоредбите на ЗУТ, а спорната част не попада в хипотезата на чл. 200, ал.1 от ЗУТ, предвид на това, че не отговаря на изискванията на чл. 19, ал.1, т.1 от ЗУТ за квадратура и лице.Съдът също така е отбелязъл,че е неприложимо изключението по чл. 200, ал.2 от ЗУТ за присъединяване към съседен имот при условията на чл. 17 от ЗУТ,тъй като по делото е установено от заключението на съдебно-техническата експертиза, че съседните имоти са представлявали един голям общински имот, не са имали кадастрални граници при първоначалното им обособяване като самостоятелни парцели с регулационния план, не е имало придаваеми места и в този смисъл не е извършвано придаване по регулация, за да бъде изследван въпросът за приложена регулация и придобиването на имота по давност и при тези съображения, тъй като съгласно нормативната уредба не е достатъчно фактическото присъединяване на реалната част от УПИ по силата на упражнено давностно владение, възражението за придобивна давност е неоснователно.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите твърдят,че са налице предпоставките по член 280,ал.1,т.1,2 и 3 и ал.2 от ГПК,като/цитирам/:
„Изводите на съда,обусловили изхода на спора са свързани с неточното приложение на нормите на чл.59 от ЗТСУ/отм/ и на чл.200 от ЗУТ в един много специфичен казус,по който според нас тези норми не могат да бъдат приложени.”,след което се правят изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,като се излагат аргументи,че съдът неправилно е приложил цитираните разпоредби от закона,които оплаквания обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК,тъй като преценката за правилността на обжалваното въззивно решение ще бъде направена след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от съдържанието на изложението и съобразно приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,касаторите не формулират правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,като касационният съд не е задължен да изведе такъв от изложението им,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Още повече,че самото изложение съдържа също така само твърдения на касаторите,във връзка с тяхното възражение за изтекла придобина давност в тяхна полза спрямо процесната част от имота,които не се подкрепят от приетото за установено с доказателствата по делото,както и основно касационни оплаквания за неправилно приложение на материалния закон,с позоваване в тази връзка на съдебна практика на ВКС.
Наред с това,касаторите поставят въпрос за допустимостта на предявения иск,тъй като считат,че е следвало,за да защитят правото си ищците да предявят иск с правно основание член 109 ЗС- за премахване на съществуващата ограда,като се позовават на ТР №8/2014г./с погрешно посочена от касаторите година-2016,когато е прието ТР/ на ОСГК на ВКС,която обаче задължителна практика е неотносима нито към настоящия спор,нито към заявеното от касаторите,защото визира други хипотези,свързани с допустимостта на с правна квалификация член 53,ал.2 изр.2 ЗКИР/първоначална редакция/,и обусловеността му от предварително провеждане на административна процедура по чл.53,ал.2 ЗКИР,както и във връзка с иск за собственост на реална част от поземлен имот/т.3 и т.4 от ТР №8/2014г./.
Касационният съд намира,че липсва посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно член 280,ал.2 ГПК.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба А. И. И. следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящото касационно производство в размер на 600 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения списък за разноските по член 80 ГПК и договора за правна помощ и съдействие от 15.06.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №44/09.03.2018г. на Ловешки окръжен съд,постановено по в.гр.д№687/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Т. Н. К. и Ц. Н. К. да заплатят на А. И. И. сумата от 600 лева/шестстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончантелно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: