О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 31.03.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на 30.03.2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 1204 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 890 от 06.03.2017 г., подадена от Я. А. Ш., Н. Ш. Ш. и Е. А. Ш. ,чрез адв. Б. М., срещу определение № 155/21.02.2017 г. постановено по в.ч.гр.д. № 65/2017 г. по описа на Окръжен съд Смолян за потвърждаване на Постановление рег. № 047/18.01.2017 г. на нотариус З. И., рег. № 555 на НК и район на действие Районен съд Девин,с което е отказано издаването на констативен нотариален акт на основание чл.587,ал.1 ГПК за имоти с идентификатори 23025.502.949 и 25025.502.950.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен,като се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставя следните правни въпроси /цитирам/:
1. „Ако земеделският имот не попада в границите на одобрен кадастрален план или устройствен план, достатъчно ли е за индивидуализацията на имота при възстановяване по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ на правото на собственост в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници в решението да се опишат размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници и съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това, за да се приеме, че процедурата по възстановяване е завършена?“
2. „Длъжен ли е нотариусът да събира допълнително доказателства за идентификацията на имота, възстановен по посочения по-горе начин, след като на по-късен етап този имот е включен в кадастралната карта и урбанизирана територия?“
3. „При прилагане на процедурите по създаване и одобряване на кадастралната карта налице ли е индивидуализация на имота въз основа на посочения в имотния регистър и скицата от АК титул – решението за възстановяване на правото на собственост от поземлената комисия /ОбСЗ/?“
В решаващите си мотиви въззивният съд е приел, че от представените пред нотариуса писмени доказателства – решение № 736А/12.01.1995 г. на ОСЗ-Д. по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, решение № 31/10.02.1994 г. по гр. д. № 436/1993 г. на Районен съд Девин, Скици № 15-615078/13.12.2016 г. и № 15-615086/13.12.2016 г. на СГКК С., удостоверения за наследници и данъчни оценки, не може да се направи извод за принадлежността на правото на собственост на молителите върху имотите, за които се иска издаването на констативен нотариален акт – поземлен имот с идентификатор 23025.502.949 с площ 862 кв. м. и поземлен имот с идентификатор 23025.502.950 с площ 7472 кв. м., находящи се, съгласно приложените скици на СГКК С., в урбанизирана територия на [населено място], без конкретно посочен административен адрес. Съдът е посочил, че не се установява идентичност на имотите, реституирани с решението на поземлената комисия, и имотите с идентификатори 23025.502.949 и 23025.502.950, за които се иска издаване на констативен нотариален акт. Съдът е констатирал, че в издаденото решение на Поземлената комисия не е отразено, че към него се прилагат скици на възстановените имоти, не са посочени номера на имотите по действащ или отменен кадастрален план, непълно са отразени границите им /само две граници/ и липсват данни имотите да се намират в строителните граници на [населено място],а от приложените с молбата до нотариуса скици на имоти с идентификатори 23025.502.949 и 23025.502.950 е видно, че същите се намират в урбанизирана територия,за които при възстановяването им заявителите е следвало да приложат удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ,а и ОСЗ също е могла да изиска документите от техническата служба на общината. Изложени са мотиви, че доколкото решението не съдържа необходимите реквизити за индивидуализация на имотите и към него не са приложени скици на имотите, решението на поземлената комисия не може да се приеме за окончателно, нито процедурата по реституция – за приключила.
Касаторите твърдят, че по първия поставен въпрос, относно елементите от фактическия състав на процедурата по възстановяване на собствеността е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и липсва съдебна практика по поставения въпрос.Напротив, налице е задължителна практика на Върховния касационен съд, във връзка с въпроса кога е завършен фактическият състав при решения на поземлените комисии, издавани при действието на различни законови редакции, доколкото правното действие на решенията се преценява съобразно действалата към момента на постановяването им правна уредба. В първоначалната редакция на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ процедурата по възстановяване е завършена с издаването на решението на поземлената комисия, в което са описани размерът и категорията на имота, местоположение, граници и съседи, както и ограничения на собствеността, с посочване на основанията за тях, като прилагане на скица на имота не се изисква. В случай, че имотът не е надлежно индивидуализиран и не може да бъде установено кой конкретно е възстановеният имот, решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и с него само се признава правото на възстановяване на собствеността /в този смисъл Решение № 809 от 14.01.2011 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на ВКС, I г. о., постановено по чл. 290 ГПК/.
По отношение на изложените мотивите доводи на въззивния съд, че процедурата по възстановяване не е приключила,същите са за пълнота и сами по себе си нямат обуславящ изхода на спора характер, тъй като изрично съдът е посочил, че не се установява идентичност между имотите, описани в молбата,с която се иска издаването на констативен нотариален акт, и някой от имотите, реституирани с решението на поземлената комисия.
Останалите формулирани от жалбоподателите правни въпроси не са разрешавани от въззивния съд, нито са обусловили правните му изводи,поради което са неотносими към приетото с решаващите мотиви на определението.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 155/21.02.2017 г. постановено по в.ч.гр.д. № 65/2017 г. по описа на Окръжен съд Смолян.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: