О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
С., 04.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 847 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца М. Д. П. срещу Решение № 541 от 05.04.2012г. по въззивно гражданско дело № 2854/2011г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение на СГС за отхвърлянето на иска по чл.226,ал.1 КЗ, предявен срещу ЗК [фирма] за разликата от 18 000лв. до 40 000лв.и за присъждането на сумата 890лв. юрисконсултско възнаграждение на ответната страна.
Ответникът по касация ЗК“Л. И.“ е депозирал писмен отговор, с който оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. Основанието за касационното обжалване е изведено от тезата за противоречива практика на съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Твърди се и наличие на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, но същото не е обосновано.
Безспорно е по делото, че ищецът М. П., роден 1946г. на 25.06.20101г. като водач на лек автомобил е претърпял пътно произшествие, настъпило по вина на водача на лек автомобил „Рено 19“, рег. [рег.номер на МПС] , надлежно застрахован по риска ЗЗГОА при ответното застрахователно дружество. При произшествието на ищеца са били причинени телесни увреждания-фрактура на ладиевидната кост на дясното ходило, контузия и хематом на лявата седалищна кост и левия лакът, подкожен кръвоизлив на поясната област на гръбнака, контузия на гърдите и корема.
Сезиран с жалба на ищеца въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд, че справедливото обезщетение за причинените на ищеца вреди, за настъпването на които той не е допринесъл, е в размер на 18 000лв.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на посочен правен въпрос. Не е обосновано и наличието на допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Не е налице противоречие в практиката по правен въпрос-чл.52 ЗЗД, тъй като критерият за справедливост е конкретен за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на специфичните факти по делото. Последните не са идентични, поради което и оценката на обстоятелствата за настъпването на деликта, вида на увреждането, степента и продължителността на търпените болки и страдания и наличие на трайни последици, обосновава и самостоятелен извод за справедливия размер на дължимото обезщетение, имащо характер на заместващо плащане. Предоставената от законодателя възможност съдът да определи размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди въз основа на принципа за справедливост, произтича от обстоятелството, че за определянето им не може да има обективен критерий. Такъв критерий не може да бъде определен по нормативен път, нито пък да бъде изведен чрез тълкуване. В този смисъл и посочените от касатора минимални нива на обезщетенията не могат да бъдат определящи по приложението на чл.52 ЗЗД. Въпросът за значението на лимитите на застрахователната отговорност при определяне на дължимото обезщетение за морални вреди е предмет на произнасяне с решение по чл.290 ГПК- № 95/2012г. по т.д.№ 916/2011г. на Първо т.о. на ВКС и касираното решение е съобразено с тази задължителна практика.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба в ППВС 4/68г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, която в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 541 от 05.04.2012г. по въззивно гражданско дело № 2854/2011г. на Софийски апелативен съд, 4 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.