5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
гр. София, 06.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 985 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [община] чрез процесуалния му представител адв. С. Г. срещу решение № 626 от 15.07.2010г. по т. дело № 460/2010г. на Апелативен съд П., 3 състав в частта, с която е потвърдено решение № 68/19.02.2010г. по гр. дело № 788/2008г. на Пловдивски окръжен съд, търговско отделение в частта, с която [община] е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 29 411 лв., представляваща неиздължена част от цената за доставени осветителни тела и извършени СМР по договор № АБ-12-00-24/16.06.2003г. и сключения към него анекс от 16.07.2003г., сумата 26 019 лв., представляваща неизплатен остатък от цената за доставени осветителни тела и извършени СМР по договор № АБ-92-00-726/16.06.2003г. и сключения към него анекс от 16.07.2003г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 15.08.2008г. до окончателното им плащане, както и сумата 2 606 лв. – разноски. В отхвърлителната част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано от ищеца.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писменото изложение към нея релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:
1/ въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно дължимостта на извършени СМР извън уговореното в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1189/17.12.2008г. по гр. дело № 4743/2007г. на ВКС, І г. о., определение № 496/17.07.2009г. по т. дело № 283/2009г. на ВКС, І т. о. и решение № 586/03.11.2008г. по т. дело № 282/2008г. на ВКС, ТК, І т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ – „дали поръчващият дължи заплащане на изработените в повече СМР на основание договора за изработка по чл. 79, ал. 1 ЗЗД”;
2/ процесуалноправният въпрос „длъжен ли е въззивният съд да провери решението на първоинстанционния съд в цялост, без значение оплакванията на жалбоподателя” е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради новата регламентация на въззивното производство в ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; по посочения процесуалноправен въпрос касаторът поддържа евентуално становище за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС – т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2000г. на ВКС, ОСГК.
Касаторът моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване, след което да бъде отменено, предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По отношение на посочения от касатора материалноправен въпрос поддържа становище, че претендираните СМР са по сключените договори и анекси, същите са извършени в изпълнение на поетите с двата договора задължения, а цитираната съдебна практика е неотносима. Относно процесуалноправния въпрос излага доводи, че разпоредбата на чл. 260, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК изрично въвежда изискването въззивникът да посочи в какво се състои порочността на решението и да конкретизира в какво се състои искането и в обжалваното решение въззивният съд е обсъдил последователно направените оплаквания във въззивната жалба. Ответникът моли въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване, евентуално решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване допустим съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че между страните по спора са сключени два договора и анекси към тях. С договор № АБ-12-00-24/16.06.2003г. ищецът е поел задължение да изпълни обект „Ефективно улично осветление на селата от [община]” по график за сумата 118 735,68 лв., с анекс от 16.07.2003г. към този договор ответникът е възложил на изпълнителя извършването на допълнителни поръчки на стойност 1 264,32 лв., а с договор № АБ-92-00-726/16.06.2003г. ищцовата страна се е задължила да изпълни обект „Ефективно улично осветление [населено място]” по график, утвърден от поръчителя на стойност 118 692,81 лв. и с подписания на 16.07.2003г. анекс ответникът е възложил на ищеца две нови поръчки, едната на стойност 1 307,19 лв., а другата – на стойност 26 000 лв. Решаващият съдебен състав е констатирал, че допълнително възложените поръчки по вид, количество и стойност са изпълнени и приети с подписаните от двете страни актове обр. 19, без възражения при окончателно приключване на договорите, като в актовете обр. 19 са отразени действително извършените работи и цената им. Изводът на въззивната инстанция, че са останали неплатени възнаграждения по двата договора и анексите към тях в размери съответно 29 411 лв. по договор № АБ-12-00-24/16.06.2003г. и анекс и 26 019 лв. по договор № АБ-92-00-726/16.06.2003г. и анекс, е направен след обсъждане на представените доказателства, заключението на съдебно-счетоводната експертиза, отчитане на дължимите суми по договорите и анексите /общо 149 411 лв. по първия договор и анекс и общо 146 020 лв. по втория договор и анекс/ и приспадане на платените от ответника суми съответно 120 000 лв. по първия договор и 120 000,56 лв. по втория договор.
Поради неизлагане във въззивната жалба на оплаквания за порочност на решението на първоинстанционния съд относно възражението за нищожност на договорите, Пловдивски апелативен съд не се е произнесъл по това възражение.
Възражението за изтекла погасителна давност за разсрочените суми е прието за неоснователно поради това, че главното задължение не е периодично и направеното разсрочване в полза на длъжника не го превръща в такова.
Относно оставеното без уважение възражение за прихващане, направено в първоинстанционното производство от [община], въззивният съд е констатирал, че във въззивната жалба не са направени оплаквания. В същото време въззивният съд е приел, че възражението за прихващане е неоснователно, тъй като по делото е установено, че изпълнителят е извършил договорените с анексите СМР.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 от ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Неоснователен е доводът на касатора, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос относно дължимостта на извършени СМР извън уговореното в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС. Решение № 1189/17.12.2008г. по гр. дело № 4743/2007г. на ВКС, І г. о. е неприложимо, тъй като се отнася до различна фактическа обстановка – обемът на извършените СМР е със 158,40 кв. м. от жилищната сграда в повече от уговореното, като няма данни за изменение на договора, докато в настоящия случай разликите в уговорените с договорите възнаграждения и крайния размер съгласно количествените сметки се дължат на уговорените между страните промени в количествата осветителни тела, възникнали в процеса на монтажните работи. Извършените от ищеца СМР са във връзка с възложената с договорите и анексите работа, промените са се наложили в процеса на изпълнение на възложените СМР и са включени като вид СМР в количествено-стойностната сметка. Количеството на възложената работа не винаги може да бъде фиксирано при сключване на договора за изработка, а се измерва след нейното изпълнение при приемането на работата и двустранното подписване на приемо-предавателния протокол. Възможно е в процеса на изпълнение на възложените СМР да се наложи изменение на вида на материалите или количеството на СМР. В този случай и когато изпълнените в повече от възложените СМР са във връзка с възложената работа, поръчителят /възложителят/ дължи заплащане на възнаграждение за действително извършените и приети СМР съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Релевантният материалноправен въпрос не е решен в противоречие с решение № 586/03.11.2008г. по т. дело № 282/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., тъй като въззивният съд е приел, че възложените с договорите и анексите СМР са изпълнени от ищеца и приети без възражения от ответната страна.
Определение № 496/17.07.2009г. по т. дело № 283/2009г. на ВКС, І т. о. не е от характера на актовете по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като с него не се решава спорът по същество, а е постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК.
Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос „длъжен ли е въззивният съд да провери решението на първоинстанционния съд в цялост, без значение оплакванията на жалбоподателя” е във връзка с направеното в касационната жалба оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неразглеждане правилността на първоинстанционното решение в частта за възражението за прихващане. Този въпрос е важен, но не е от значение за конкретния спор, тъй като независимо от констатацията, че във въззивната жалба не са направени оплаквания относно оставеното без уважение възражение за прихващане, въззивният съд е приел възражението за прихващане за неоснователно поради това, че е доказано извършването от изпълнителя на договорените с договорите и анексите СМР.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 626 от 15.07.2010г. по т. дело № 460/2010г. на Апелативен съд П., 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.