Определение №67 от 6.2.2020 по ч.пр. дело №92/92 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 67

гр. София, 06.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на I т. о. в закрито заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдия Петрова ч. т. д. № 92 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ВИЕНЕР ЩЕДТИШЕ ИНШУРЪНС“ ЗАД срещу определение № 1434 от 25.04.2019 г. по в. ч. гр. д. № 1951/2019 г. на Апелативен съд София. Въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на застрахователното дружество срещу определение № 29306 от 17.12.2018 г. постановено по ч. гр. д. № 14167 от 2017 г. на Софийски градски съд, с което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата на „ВИЕНЕР ЩЕДТИШЕ ИНШУРЪНС“ ЗАД за присъждане на направените разноски по делото.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение на Апелативен съд – София е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли въззивният съдебен акт да бъде допуснат до касационно обжалване, да бъде отменен и като последица от отмяната му да бъдат присъдени направените от застрахователното дружество разноски пред първоинстанционния съд за заплатено адвокатско възнаграждение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на определение № 1434 от 25.04.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1951/2019 г. на Апелативен съд – София на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните формулирани от жалбоподателя правни въпроси, имащи според него значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. „Следват ли се разноски в процеса на лице, което е следвало да извърши съдопроизводствени действия и да ангажира доказателства, в резултат на които производството е прекратено поради това, че искът е бил насочен срещу ненадлежна страна ?“; 2. „Относно това дали е приложима разпоредбата на чл.248 ГПК в хипотеза, в която се иска допълване на прекратително определение поради липса на надлежно посочен ответник ?“
В представения отговор ответниците по жалбата – М. М. М. (чрез законния си представител А. И. Х.), М. М. М. и А. И. Х., чрез процесуалния им представител оспорват основателността на подадената частна касационна жалба и молят същата да бъде оставена без уважение. Изразяват становище, че правилно въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционният съд, с което е оставена без разглеждане молбата на застрахователното дружество за присъждане на разноски, предвид обстоятелството, че право да претендират присъждане на направените разноски имат само страните по делото, а „ВИЕНЕР ЩЕДТИШЕ ИНШУРЪНС“ ЗАД не е било конституирано като страна по правния спор.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази че частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК.
С определение № 29306 от 17.12.2018 г. по гр. д. № 14167/2017 г. на Софийски градски съд е оставена без разглеждане молба с вх. № 158305/03.12.2018 г. на „ВИЕНЕР ЩЕДТИШЕ ИНШУРЪНС“ ЗАД, съдържаща искане за присъждане на направените по делото разноски по съображения, че подадената молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е депозирана след изтичане на законоустановения срок, както и, че това застрахователно дружество не е имало качеството на страна в процеса, поради което молбата се явява процесуално недопустима.
Определението на Софийски градски съд е обжалвано от „ВИЕНЕР ЩЕДТИШЕ ИНШУРЪНС“ ЗАД пред Апелативен съд София, който с определение № 1434 от 25.04.2019 г. по в. ч. гр. д. № 1951/2019 г., предмет на настоящата частна касационна жалба, е оставил частната жалба на дружеството без уважение като неоснователна. Споделени са изводите на първоинстанционния съд, че право на разноски в гражданския процес имат само главните страни по спора, а други лица, извън посочения кръг не могат да искат възстановяване на разноските, дори действително да са направили такива. Аргументирано е, че след като и третите лица помагачи, конституирани да вземат участие в делото, нямат право на разноски – чл.78,ал.10 ГПК, на по-голямо основание с такова право не могат да се ползват лицата, които не са били допуснати до участие в процеса; Предвид, че молителят „ВИЕНЕР ЩЕДТИШЕ ИНШУРЪНС“ ЗАД не е бил страна по делото, той не може да встъпи във валидно процесуално правоотношение със съда като го сезира с искане на присъждане на разноски, дори такива да са били реално правени от него по повод процесуалното поведение на някоя от страните. Съобразено е и, че дори да бъде счетено, че молителят е придобил качеството на страна в процеса поради настъпилото правоприемство, той е пропуснал преклузивния срок да иска присъждането им.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което според чл. 274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал два правни въпроса, по отношение на които претендира, че покриват селективния критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. По поставените правни въпроси не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като същите не са обусловили изводите на въззивния съд по приложението на чл. 248, ал.1 ГПК. Налице е последователна и безпротиворечива практика на ВКС, свързана с прилагането на чл. 248, ал.1 ГПК – както по отношение на срока за депозиране на молба за допълване на съдебния акт в частта за разноските, така и по отношение на кръга от лица, имащи право да претендират присъждането им. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предполага, касаторът да установи, че конкретно формулираните правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на основанието, нито разбирането на страната по въпроса, с оглед защитната й теза, нито оплакванията за неправилност на акта, които по принцип са ирелевантни към основанията за допускане на
касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на I т. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1434 от 25.04.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1951/2019 г. на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top