1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
гр. София, 07.02.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 147 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца И. Г. М. от [населено място] чрез Адвокатско дружество „С., Т., Х. и С.“ чрез адв. Х. Н. Х. срещу определение № 448 от 31.10.2019г. по ч. т. дело № 683/2019г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав, с което е обезсилено определение от 25.09.2019г. по т. дело № 230/2018г. на Старозагорски окръжен съд, с което са оставени без уважение молбата на ищеца И. Г. М. за привличане на трето лице помагач на „Финанс Груп 1“ ООД и за предявяване на обратен иск срещу дружеството, и вместо това исканията на И. Г. М. за привличане на трето лице помагач на „Финанс Груп 1“ ООД и за предявяване на обратен иск срещу това дружество са оставени без разглеждане и ищецът /частен жалбоподател/ е осъден да заплати на „Рент Х.“ ООД сумата 300 лв. – разноски по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че нито законът, нито съдебната практика обвързват привличането на трето лице помагач и предявяването на обратен иск спрямо него с наличието на насрещен иск по чл. 211 ГПК от страна на ответника. Поддържа, че ограничението на разпоредбата на чл. 372, ал. 2 ГПК за привличане на трето лице помагач от ищеца с допълнителната искова молба е предпоставено от депозирания отговор на исковата молба и изложените в него твърдения, а в настоящия случай ищецът не е знаел за прехвърляне на вземането от ответника „Рент Х.“ ООД на третото лице „Финанс Груп 1“ ООД до момента на постъпване по делото на съответните документи. Моли определението да бъде отменено и вместо това да бъде допуснато привличане на трето лице помагач „Финанс Груп 1“ ООД и предявеният срещу него обратен иск да бъде разгледан.
Ответникът „Рент Х.“ ООД чрез процесуален представител адв. И. Г. З. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за нейната недопустимост поради необжалваемост на въззивното определение. Релевира и евентуални доводи за нейната неоснователност и правилност на въззивното определение. Претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че производството пред ВКС е по реда на чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280 ГПК поради това, че определението на Апелативен съд Пловдив е постановено в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК по повод подадена от ищеца частна жалба срещу определението на Старозагорски съд, с което са оставени без уважение исканията на ищеца за привличане на трето лице помагач и за разглеждане на обратен иск срещу третото лице помагач.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима поради следните съображения:
Обжалваното определение на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК. В разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК са предвидени две основни категории определения на въззивния съд, които подлежат на касационно обжалване: 1/ определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/; 2/ определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. С определението на Апелативен съд Пловдив не е потвърдено определение на първоинстанционен съд, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което същото не попада сред подлежащите на самостоятелно обжалване въззивни определения по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с постановеното по частната жалба определение въззивният съд не е разрешил по същество друго производство, нито е преградил неговото развитие. Третото лице не е главна страна в процеса, иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес, поради което въззивното определение, постановено по частната жалба срещу определението на Старозагорски съд, не подлежи на касационно обжалване.
Поради това, че обжалваният въззивен съдебен акт не е от категорията на актовете, посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, частната касационна жалба е недопустима и същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, ВКС на РБ, ТК, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на И. Г. М. от [населено място] срещу определение № 448 от 31.10.2019г. по ч. т. дело № 683/2019г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено и връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.