О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 67
София, 07.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 476 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307 ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] – [населено място], с която се иска отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.5 и сл. ГПК на влязло в сила съдебно решение № 6593/29.09.2017 г. по гр.д. № 12089/2017 г. на Софийски градски съд /СГС/, с което е оставена без уважение жалба на дружеството срещу постановление за възлагане на недвижими имоти изх. № 6988/25.07.2017 г. на ЧСИ Ирина М.-К., рег. № 839 район на действие СГС по изп.д. № 20148390400219 относно оплаквания за ненадлежно извършена публична продан изразяваща се в незаконосъобразност на приетото наддавателно предложение. В молбата за отмяна е инкорпорирана и молба за спиране на въвода във владение до разрешаване на настоящото дело.
Ответникът – [фирма] оспорва допустимостта и основателността на молбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, І ТО, след като извърши проверка по реда на чл.307 ал.1 ГПК, приема следното:
Молбата за отмяна е недопустима.
Дружеството – молител поддържа, че е бил лишен от възможност да вземе участие в делото и да защити надлежно и ефективно правата и законните си интереси, вследствие на което е претърпял вреди в значителен размер. Твърди, че съдът не е обсъдил изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на извършената публична продан и на издаденото въз основа на нея постановление за възлагане. Посочва в пет пункта допуснати нарушения на процедурата по извършване на публичната продан.
Отмяната е извънреден способ за защита, който е допустим само на изчерпателно посочени в чл.303 ГПК основания, като наведеното основание по чл.303 ал.1 т.5 ГПК обхваща защитата срещу фактическо възпрепятстване на страната от участие в него, за което обаче няма изложени обстоятелства, но не и извършването на други незаконосъобразни действия в изпълнителното производство. Същевременно отмяната цели и преодоляване на необжалваемостта на влязлото в сила решение, но само доколкото необжалваемостта е предпоставка за пораждане на силата на пресъдено нещо, като най-важна последица на съдебното решение. Съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебния изпълнител, пораждат последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Производството по чл.435 – 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Същото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. В този случай предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното материално право. Когато материалното право е засегнато от изпълнението, защитата на лицето, което претендира, че е негов носител се осъществява чрез установителен иск, чрез който ищецът може да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението на паричното вземане, не принадлежи на длъжника /чл.440 ГПК/. Решението по чл.437 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право. С разглеждането на споровете по чл.435 ГПК – дали съществува правото да се иска унищожаване на действието, проведено от изпълнителния орган или съответно, дали съществува в тежест на съдебния изпълнител задължение да извърши исканото действие, се разрешава процесуалния въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител. Приетото от съда разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по други спорове. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в т.3 на ТР № 7/31.07.2017 г., по ТД № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, молбата за отмяна, следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.
С оглед приетата недопустимост на молбата за отмяна искането за спиране на въвода във владение до разрешаване на настоящото дело е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. При отсъствие на допустимо производство по чл.303 и сл. ГПК не са налице и предпоставките на чл.282 ал.2 и сл. ГПК, към които чл.309 ал.1 изр.2-ро ГПК препраща, предвид липсата на надлежно възникнало за страната процесуално потестативно правомощие да сезира ВКС по реда на извънредния способ за контрол.
Водим от горното и на основание чл.307 ал.1 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма] – [населено място], с която се иска отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.5 и сл. ГПК на влязло в сила съдебно решение № 6593/29.09.2017 г. по гр.д. № 12089/2017 г. на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] за спиране на въвода във владение до разрешаване на настоящото дело, инкорпорирано в молба за отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.5 и сл. ГПК на влязло в сила съдебно решение № 6593/29.09.2017 г. по гр.д. № 12089/2017 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.