О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 07.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание тридесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 968/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от областния управител на Област Б., срещу определение № 8 от 05.01.2017 г. по ч. гр. д. № 2053/2016 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение № 6728 от 27.10.2016 г. по гр. д. № 3250/2016 г. на Бургаския районен съд в частта за връщане на исковата молба по предявения от държавата срещу [фирма] [населено място] иск за собственост, а производството по делото в тази част е прекратено.
Касаторът счита обжалваното определение за неправилно и иска то да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Относно основанията за допускане на касационно обжалване поддържа чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От ответниците по частната жалба [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] не се постъпили писмени отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Производството е образувано по искова молба на държавата срещу [фирма] и [фирма], с която е предявен положителен установителен иск за установяване по отношение на ответниците, че 637.54 кв. м. реални части от имот с идентификатор 07079.610.288 по КККР на [населено място], с номер по предходен план 566 от кв. 5, целият с площ от 692 кв. м., с начин на трайно ползване „за обект за битови услуги”, са собственост на държавата /публична държавна собственост/. Твърди се в исковата молба, че поради допусната грешка в КККР на [населено място] имотът е отразен грешно като общ със съседния имот – собственост на ответника [фирма], в който е построена сграда, собственост на другия ответник – [фирма]. Имотът не съответства на фактическото положение и действителните права на собственост, т. е. налице е грешно отразяване на два съседни имота в един общ и тази грешка следва да бъде отстранена след решаване на спора за материално право съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Първоинстанционният съд приел, че ищецът няма правен интерес от воденето на установителен иск спрямо [фирма] като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му, тъй като на място не се твърди дружеството да притежава идеална или реална част от процесния имот – напротив, твърдението е, че то притежава само отделен обект на правото на собственост – сграда, попадаща в частта от имота, собственост на другия ответник [фирма]; не се твърди и дружеството да оспорва правата на собственост на ищеца.
Въззивният съд потвърдил прекратителното определение. Приел, че ответникът [фирма] действително не е страна по спора за право на собственост върху имота, както и че правният интерес от защита спрямо този ответник не може да се свърже с факта, че собственикът на сградата би бил заинтересовано лице в евентуално административно производство при нанасяне на промяна в кадастралната карта и кадастралните регистри и правилното отразяване на действителните собственици на имотите.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е поставил въпроса: допустим ли е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 54, ал. 2 ЗКИР с ответници собственика на част от спорния поземлен имот и собственика на сградата, находяща се в него. Въпросът е определящ изхода на спора във втората му част, тъй като само тя касае прекратителното определение. Следва да се приеме, че общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване е налице. Същевременно е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК според смисъла на това основание, разяснен в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.
В разглеждания случай страните са изправени пред хипотеза, в която се твърди, че собственият на ищеца имот не е заснет като самостоятелен, а е част от заснет в кадастралната карта един имот с този на ответника [фирма]. Съобразно твърденията в исковата молба и предвид разрешението, дадено с ТР № 8/23.02.2016 г., първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, в което производство ще изследва и наличието на грешка в одобрената кадастрална карта – чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Спорът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е спор за материално право. Правото на строеж, въз основа на което ответникът [фирма] се легитимира за собственик на самостоятелен обект – сграда, находяща се в частта, принадлежаща на другия ответник, също е материално – имуществено право. Това право заинтересованите лица могат да установят по съдебен ред и да искат отразяването му в кадастралната карта чрез нанасяне на имота, върху който е било учредено. Това разрешение е възприето от съдебната практика при действието на ЗТСУ /отм./ с позоваване и на разпоредбата на чл. 195 от с. з., според който и притежателите на ограничени вещни права върху имотите могат да правят възражения и предложения по регулационните планове, а също и да ги обжалват. Тези правомощия включват и възможността притежателите на такива права да искат попълването на кадастралната основа на плана и нанасянето на верните граници на съответния имот както по административен път, така и по исков ред /решение № 125/23.02.1989 г. по гр. д. № 29/1989 г. на ВС, ІІІ-то г. о./. Същото разрешение следва да се приложи и при режима на действащия ЗУТ – по аргумент от чл. 131, ал. 1 ЗУТ, както и за случая, когато носителите на ограничени вещни права са ответници по предявени срещу тях искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Такива искове срещу посочените ответници – собственици на сграда, при създадена разделна собственост между земята и сградата, са допустими.
С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че обжалваното въззивно определение е неправилно. Порокът му произтича от това, че с него е отречен правният интерес от воденето на установителен иск срещу лице, което не е собственик на поземлен имот, но притежава находяща се в него сграда, още повече, че в разглеждания случай с предходно, отменено с решение на административен съд, изменение на кадастралната карта със заповед № 2885/18.10.2010 г., е предвидено границата между двата съседни имота да минава по фасадата на сградата. Въззивното определение и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт следва да бъдат отменени, а делото – да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия и срещу ответника [фирма].
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 8 от 05.01.2017 г. по ч. гр. д. № 2053/2016 г. на Бургаския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 8 от 05.01.2017 г. по ч. гр. д. № 2053/2016 г. на Бургаския окръжен съд и потвърденото с него протоколно определение № 6728 от 27.10.2016 г. по гр. д. № 3250/2016 г. на Бургаския районен съд в частта за връщане на исковата молба по предявения от държавата срещу [фирма] [населено място] иск за собственост, а производството по делото в тази част е прекратено.
ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и срещу ответника [фирма] [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: