О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№67
гр. София,08.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2050 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Т. Т., срещу определение № III – 1143 от 19.05.2016г. по ч.гр.д. № 821/2016г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 1808 от 16.03.2016г. по гр.д. № 1405/2016г. на Районен съд – Бургас. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по делото и на основание чл.118, ал.2 ГПК същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Бургас.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че въззивният съд правилно е приел, че предявеният иск не може да бъде квалифициран по чл.71 ТЗ, но счита за неправилни останалите изводи за съда. Поддържа, че в исковата си молба е посочил, че искът е неоценяем, въпрос за цената на иска не е бил повдиган и такава не е била определена от съда. Поради това счита за неправилен извода на въззивния съд, че цената на иска е 59 835 900 лева, тъй като този съд не може да определя цена на иска, различна от посочената в исковата молба. Твърди още, че въззивният съд неправилно е квалифицирал предявения иск като такъв за собственост върху движими вещи, като поддържа, че правата по чл.181 ТЗ, които акцията дава на притежателя си, могат да съществуват независимо от съществуването на акцията като вещ. Поради това счита, че искът за собственост върху акции е в действителност иск за установяване, че ищецът е носител на правата по чл.181 ТЗ, а не иск за установяване на правото на собственост върху съответния брой акции като движими вещи, каквото вещно право може и да не съществува изобщо. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил правилата на чл.69 ГПК за определяне на цената на искове за собственост върху движими вещи при определяне на цената на настоящия иск и при липса на правило за определяне на цената на този вид искове в исковата молба искът е определен като неоценяем. На трето място поддържа, че дори и искът да се приеме за оценяем, то погрешно съдът е приел, че следва да се има предвид номиналната стойност на акциите. Счита, че по аналогия следва да намери приложение чл.69, ал.2 ГПК, според който цената исковете е пазарната цена на акциите. На последно място поддържа, че въззивният съд не е съобразил, че става въпрос за иск за установяване на правото на собственост не върху една акция с номинална стойност 59 835 900 лева, а за установяване на правото на собственост върху 598 359 акции, всяка с номинал 100 лева, поради което цената на всеки иск не е над 25 000 лева. Представя изложение по чл.284, ал.3 ГПК, в което поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и сочи следните процесуалноправни въпроси:
1. Може ли при определяне на родовата подсъдност на иска да се вземе предвид не цената на иска, посочена от ищеца и не цена, определена от съда по реда на чл.70 ГПК, а друга цена на иска? Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 3 от 27.10.2014г. по тълк.д. № 3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
2. Искът за собственост върху акции представлява ли иск за собственост върху движими вещи? Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 745 от 25.11.2014г. по ч.т.д. № 3121/2014г. на ВКС, ТК, II т.о.
3. Оценяем ли е искът за собственост върху акции?
4. Размерът на цената на иска за собственост върху акции от номиналната или от пазарната цена на акциите се определя, ако се приеме, че искът е оценяем?
5. На районния или на окръжния съд като първа инстанция е подсъден иск за собственост върху акции, стойността на всяка една от които не надвишава 25 000 лева, но сборът от стойностите на които е над 25 000 лева? Поддържа противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС, обективирана в определение № 771 от 29.12.2009г. по ч.т.д. № 446/2009г. на ВКС, ТК, I т.о. и определение № 494 от 05.10.2009г. по ч.т.д. № 427/2009г. на ВКС ,ТК, I т.о.
По отношение на всички въпроси поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като отговорът им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът М. Василев С. оспорва частната касационна жалба. Счита за правилен извода на въззивния съд, че предявеният иск следва да бъде квалифициран като установителен, имащ своето правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, и в този случай съобразно императивната разпоредба на чл.104, т.4 ГПК предявеният иск е подсъден като първа инстанция на окръжния съд, тъй като с исковата молба се заявява установяването на право на собственост върху ценни книги с обща номинална стойност 59 835 900 лева. Позовава се на чл.68 ГПК, съгласно който паричната оценка на предмета на делото е цената на иска. Поддържа, че цитираните в изложението по чл.280, ал.1 ГПК съдебни актове са напълно неотносими към предмета на делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че производството е образувано по иск на [фирма] против М. С. С. за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 598 359 обикновени поименни акции с право на глас, всяка една с номинална стойност от 100 лева, които представляват 100% от капитала на [фирма]. Приел е, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.71 ТЗ и въз основа на това е извел родовата подсъдност на спора от чл.104, т.5 ГПК. Въззивният съд е изложил съображения, че предявеният иск цели да установи правото на собственост на ищеца спрямо ответника по отношение на ценни книги – 598 359 обикновени поименни акции с право на глас, всяка една с номинална стойност от 100 лева, поради което правното основание на предявения иск е чл.124, ал.1 ГПК. Счел е, че не е обвързан от твърдението на ищеца в исковата молба за неоценяемост на иска, като е посочил, че следва да извърши самостоятелна преценка за цената на предявения иск с оглед задължението си по чл.119, ал.1 ГПК служебно да следи за спазване на правилата на родовата подсъдност. С оглед на това е приел, че съгласно разпоредбите на чл.68 и чл.69 ГПК и предвид формулирания петитум, с който се иска установяване на правото на собственост върху ценнни книги с обща номинална стойност 59 835 900 лева, цената на предявения иск е 59 835 900 лева. По тези съображения въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд, че предявеният иск подлежи на разглеждане от Бургаски окръжен съд.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият процесуалноправен въпрос не съответства на данните по делото и на мотивите на въззивния съд. Въпросът е предпоставен от твърдението, че при определяне на родовата подсъдност на спора въззивният съд е взел предвид не цената, посочена от ищеца, и не цена, определена от съда по реда на чл.70 ГПК, а друга цена на иска. В настоящия случай в исковата си молба ищецът е посочил, че искът е неоценяем. При произнасяне по родовата подсъдност на спора въззивният съд, след като е счел за неправилна определената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск, и като е изложил съображения, че искът е оценяем, е определил в изпълнение на задължението си чл.70, ал.1 ГПК цената на иска.
Формулираните втори, трети и четвърти въпроси следва да бъдат уточнени по следния начин: Оценяем ли е иск за собственост на обикновени поименни акции, предявен срещу лице, което формално се легитимира като такъв и упражнява правата на акционер, и основан на твърдения, че прехвърлянето на акциите не е породило правно действие, и ако е оценяем, как се определя цената на този иск? Така уточненият въпрос е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. Не е налице противоречие на изводите на въззивния съд по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в посочения от частния жалбоподател съдебен акт. В определение № 745 от 25.11.2014г. по ч.т.д. № 3121/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. не се съдържа обсъждане и отговор на този въпрос. С оглед липсата на формирана постоянна съдебна практика по уточнения релевантен правен въпрос, следва да се приеме, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение.
Формулираният пети процесуалноправен въпрос не може обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. От друга страна, отговорът на този въпрос е обусловен от отговора на формулирания по-горе релевантен въпрос.
По поставения процесуалноправен въпрос настоящият състав намира следното:
Съгласно чл.175, ал.1 ТЗ акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала на акционерното дружество, а също така и материализира членствените права на акционера – чл.181 ТЗ. Поименната налична акция се издава в полза на определено лице и съгласно чл.183, ал.3 ТЗ на лицевата й страна се вписва името на първия собственик, а следващите – на гърба й. Носител на правото на поименната налична акция е нейният собственик в качеството й на вещ и собствеността върху тази акция се прехвърля с джиро, съгласно чл.185, ал.2 ТЗ, в резултат на което за приобретателя възниква членство в АД. Както е прието в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 745 от 25.11.2014г. по ч.т.д. № 3121/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., когато ищецът поддържа, че не е прехвърлял на ответника акциите си в качеството на движими вещи, ищецът оспорва правото на ответника относно собствеността върху наличните акции, оспорва и възможността ответникът да противопостави членствените права, инкорпорирани в тях. Поради това следва да се приеме, че предявеният иск за установяване на собствеността върху поименни налични акции, основан на твърдения, че прехвърлянето им не е породило правно действие, не може да бъде квалифициран като иск за собственост на движима вещ. Този иск не е неоценяем, тъй като с него се търси защита на оценимо в пари право.
Съгласно чл.68 ГПК паричната оценка на предмета на делото е цената иска. Цената на иск за собственост на върху поименни налични акции не може да бъде определена по правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, тъй като този иск няма характера на иск за собственост на движима вещ, и поради това не се съизмерява с пазарната цена на акциите, на която се търгува на вторичния пазар. Тъй като предмет на този иск е разрешаване на спор относно правата, които акцията удостоверява, цената на иска следва да бъде определена съобразно номиналната стойност на акцията, представляваща идеална част от капитала на дружеството, определена в устава му.
По тези съображения настоящият състав намира, че иск за собственост на обикновени поименни акции, предявен срещу лице, което формално се легитимира като такъв и упражнява правата на акционер, и основан на твърдения, че прехвърлянето на акциите не е породило правно действие, е оценяем. Цената на този иск се определя съобразно номиналната стойност на акциите.
С оглед отговора на релевантния правен въпрос обжалваното определение е правилно. Цената на предявения иск, определен съобразно номиналната стойност на поименните акции, предмет на иска, е над 25 000 лева, поради което съгласно чл.104, т.4 ГПК спорът е родово подсъден на окръжния съд.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че са предявени обективно кумулативно съединени искове, всеки от които с цена под 25 000 лева. Предмет на предявения иск са правата, които акциите удостоверяват, в това число правото на членство в търговско дружество, а не са налице обективно съединени искове за право на собственост върху отделни движими вещи.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № III – 1143 от 19.05.2016г. по ч.гр.д. № 821/2016г. на Окръжен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: