О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 09.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 29.01.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 286 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на П. К. „С.”, [населено място], [община] против определение на Пловдивския апелативен съд № 2061/27.10.2014 год., по т.д.№ 753/2014 год., с което е оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател, основана на чл. 248, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 78, ал.4 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Основно частният жалбоподател възразява срещу извода на въззивния съд, че при наличие на постигната между страните по делото извънсъдебна спогодба, обусловила заявен от ищеца отказ от иска по реда на чл.233 ГПК, ответната по делото страна няма право на разноски, поради изрично изразено в тази насока съгласие в споразумението.
Ответникът по частната жалба – Р. К. С., със седалище [населено място] в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразил по основателността и, позовавайки се на уговорените в извънсъдебното споразумение от 08.09.2014 год. съгласие на страните деловодните разноски по делото да останат, така както са направени от тях.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предвид постигната между страните извънсъдебна спогодба от 08.09. 2014 год., в т.4 на която изрично е посочено, че съдебните разноски по конкретно посочените между тях дела следва да останат за сметка на последните, така както са направени от тях, процесуалното правило на чл.78, ал.4 ГПК е неприложимо, а по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл.78 , ал.9 ГПК.
Определението е неправилно.
Отговорността за разноските по делото е обективна невиновна отговорност и израз на това разбиране на законодателя е нормата на чл. 78, ал.2 ГПК, според която тя се понася от ищеца по делото, независимо от изхода от спора, винаги, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждането му и ако признае иска.
В разглеждания случай образуваното пред Пловдивския апелативен съд производство по в.т.д.№ 753/2014 год. е прекратено с определение № 1786/15.09.2014 год., поради направен по реда на чл.233 ГПК отказ от иска от ищеца – Р. К. С., [населено място], мотивиран с постигнатото, след спиране на въззивното производство на осн. чл. 229, ал.1, т.1 ГПК, извънсъдебно споразумение между страните от 08. 09.2014 год.. С оглед десезирането на съда от възникналия правен спор първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 116 от 26.03.2014 год., по т.д.№ 220/2013 год. е обезсилено.
Следователно при тези данни на делото въззивната инстанция в нарушение на процесуалното правило на чл.78, ал.4, във вр. с ал.2 ГПК е счела, че в конкретната хипотеза правно важимо за възлагане отговорността за направените деловодни разноски е не процесуалното поведение на ответника, а наличието на постигнато между страните извънсъдебно споразумение, в което е уговорена и отговорността за същите.
Обстоятелството, че с чл. 78, ал.4 ГПК законодателят е разпоредил при прекратяване на делото разноските да се дължат в полза на ответника, без оглед на основанието за прекратяване, обосновава правен извод за наличие на въведена от закона необорима презумпция, според която то винаги е в резултат на поведението на ищеца, за когото не е създадена подобна възможност и комуто е възложен риска от завеждане на делото.
Поради това правно ирелевантни за понасяне отговорността за деловодните разноски са както стадият на процеса, на който е настъпило прекратяване на делото, така и разпоредбата на чл. 78, ал.9 ГПК – въобще неприложима по аналогия и то при заявен, на осн. чл. 233 ГПК, отказ от иска, мотивите на ищеца за който са извън предмета на делото и преценката на съда за неговата основателност. Затова, като не е съобразил гореизложеното въззивният съд е постановил процесуално незаконосъобразно решение.
Реалното осъществяване на претендираните от ответника, настоящ частен жалбоподател, деловодни разходи, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение е доказано с приложения по делото надлежно подписан договор за правна защита и съдействие от 25.04. 2013 год., сключен с адв. С. Г., с който е удостоверено получаване на сумата 4900 лв..Следователно искането е основателно, но при съобразяване на законовото правило на чл.78, ал.5 ГПК, предвид своевременно въведеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност, което настоящият съдебен състав намира за доказано, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Или изложеното позволява да бъде обобщено, че на П. К. „С.”, [населено място], [община] следва да се присъди сумата 2 535 лв. – направени деловодни разноски по делото – заплатено адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 год., във вр. с чл.36 ЗА и при спазване на задължителните постановки на ТР на ОСГТК на ВКС № 6/06.11.2013 год ..
Водим от горното и на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.21 изр.1 ГПК , настоящият състав на ВКС, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение на Пловдивския апелативен съд № 2061/ 27. 10. 2014 год., по т.д.№ 753/2014 год. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. К. С., [населено място] да заплати на П. К. „С.”, [населено място], [община] сумата 2 535 лв., деловодни разноски за производството по делото – заплатено на адв. С.Г. адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: