О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
гр. София, 10.02. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 84 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по подадена по пощата на 15.11.2011 г. и заведена с вх. № 45154/17.11.2011 г., молба на Р. Г. Н. за отмяна на влязлото в сила решение от 16.11.1998 г., постановено по гр. дело № 4142/1997 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС). В молбата се сочат основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Във връзка с първото от тях, като ново обстоятелство и писмено доказателство се сочи и е представено (в препис) писмо с изх. № 93-00-8/28.02.2011 г. на М. на здравеопазването (МЗ). Молителят твърди, че се снабдил с него след влизане в сила на решението, а именно – на 28.02.2011 г. и поддържа, че спазил установения от закона тримесечен срок, изтъквайки, че “началната” му “искова молба” била подадена на 20.05.2011 г. Във връзка със соченото в молбата основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, молителят твърди, че имал образувано гр. дело № 7824/2011 г. на Пловдивския районен съд (ПРС) за установяване неистинност на показания на свидетели и на заключение на вещи лица, върху които е основано влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. В молбата се изтъква и че молителят имал заведено дело в М. съд в С. (очевидно се има предвид Е. съд по правата на човека – ЕСПЧ), по което чакал произнасяне.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършената служебна проверка по чл. 307, ал. 1 от ГПК намира молбата за отмяна за процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, тримесечният преклузивен срок за подаването на молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или в който той е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В случая, предвид твърденията на самия молител, че се е снабдил на 28.02.2011 г. с представеното от него писмо с изх. № 93-00-8/28.02.2011 г. на МЗ, молбата му за отмяна, подадена по пощата на 15.11.2011 г., е очевидно просрочена, тъй като тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК е изтекъл най-късно на 30.05.2011 г. (понеделник), считано от сочената от самия молител дата на неговото реално снабдяване с това писмено доказателство. Молбата, подадена след този преклузивен срок, е процесуално недопустима.
Във връзка с горното следва да се отбележи и че молителят действително е подал и предходна молба до ВКС (наименована “искова молба” и с посочена от молителя дата в нея 20.05.2011 г.), с която е искана отмяна на същото влязло в сила решение, на същото основание – чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, при представено същото писмено доказателство – писмо с изх. № 93-00-8/28.02.2011 г. на МЗ. По тази негова предходна молба за отмяна е било образувано гр. дело № 1131/2011 г. на ВКС, ІV-то гр. отд. (приложено към настоящото), като с постановеното по него определение № 200/26.09.2011 г. молбата е оставена без разглеждане. Това определение е оставено в сила с определение № 618/14.11.2011 г. по частно гр. дело № 570/2011 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд. (също приложено към настоящото). В тези определения на ВКС е прието, че още предходната подадена от молителя молба за отмяна е просрочена, като подадена след изтичането, както на 1-годишния преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.), считано от влизане в сила на решението, така и на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, считано от деня, в който молителят е могъл да се снабди със същото писмено доказателство.
Съгласно другата сочена от молителя разпоредба на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато по надлежния съдебен ред са установени изчерпателно изброените там престъпни обстоятелства (неистинност на документ, на показания на свидетел или на заключение на вещо лице, на които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото). Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 2 от ГПК, в този случай молбата за отмяна следва да се подаде в тримесечен срок, считано от влизане в сила на съдебното решение или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила. От тези разпоредби следва, че основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК изисква да са налице твърдения в молбата, не само за наличие на някое от изброените престъпни обстоятелства, но и за установяването им по надлежния съдебен ред с влязла в сила присъда или с влязло в сила съдебно решение. В случая молителят твърди наличие на престъпни обстоятелства, които попадат сред изброените в чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК (неистинност на показания на свидетели и на заключение на вещи лица, върху които е основано влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска), но не твърди тези обстоятелства да са установени с влезли в сила присъда или съдебно решение. Твърдението му за наличието на висящо гр. дело № 7824/2011 г. на ПРС, образувано за установяването на тези престъпни обстоятелства, но по което не се твърди да е постановено и да е влязло в сила решение, не попада в хипотезата на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. С оглед на това, подадената молба е процесуално недопустима и в частта й, с която отмяната на влязлото в сила решение на окръжния съд се иска и на това основание.
Предвид споменатото в молбата, заведено от молителя дело в ЕСПЧ в С., по което той чака произнасяне, следва да се отбележи, че тъй като в молбата не се сочи да е налице окончателно решение на ЕСПЧ, молителят не е основал надлежно молбата си и на хипотезата по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Като процесуално недопустима по изложените съображения, подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение на окръжния съд, следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената по пощата на 15.11.2011 г. и заведена с вх. № 45154/17.11.2011 г., молба на Р. Г. Н. за отмяна на влязлото в сила решение от 16.11.1998 г., постановено по гр. дело № 4142/1997 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.