О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София,02.02.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Любка Илиева
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 602 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “И”Е. срещу решението от 05.02.2008 год. по гр.д. № 3704/06 год. на Софийски градски съд с която е оставено в сила в обжалваната му от дружеството част решението от 11.07.2006 год. по гр.д. № 8639/2005 год. на Софийски районен съд. С тази част е бил приет за основателен за сумата 7200 лв. предявеният от П. С. С. срещу дружеството иск с правно основание чл.280 и сл. ЗЗД, ведно с лихви и разноски. Сумата представлява обезщетение за неизползван от С. отпуск по време на действието на сключения между него и дружеството договор за управление. В частта с която обективно съединеният иск на С. за изплащане на дължимо възнаграждение по договора е отхвърлен, като необжалвано, решението на СРС е влязло в сила.
П. С. е предявил срещу “И”Е. два обективно съединени иска с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.280 и сл. ЗЗД и акцесорни искове с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД. Главните претенции са за заплащане на неизплатено възнаграждение в размер на 4400 лв. и сумата 7400 лв. – неизплатено обезщетение за неизползуван отпуск.
Безспорно е обстоятелството, че С. е бил управител на “И”Е. през периода 20.07.2000 – 19.08.2003 год. Договорът за възлагане на управление между него и “И”ООД (сега ЕООД) е сключен на 20.07.2000 год. за срок от 5 год. С решение на общото събрание на дружеството С. е бил освободен като управител и това обстоятелство е вписано с регистърно решение от 25.08.2003 год.
Както бе посочено по-горе, искът за заплащане на възнаграждение е отхвърлен, ведно с акцесорния иск за обезщетение за забава и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила. По отношение на претенцията за обезщетение за неизползван отпуск, дружеството е противопоставило възражение, че такъв е бил ползван и във връзка с това обстоятелство са събрани писмени и гласни доказателства. Въз основа на тези доказателства, съдилищата са приели, че отпуск за периода от С. не е ползван, поради което нему се дължи обезщетение в размер на 7200 лв. В отхвърлителната част до размера на 7400 лв. решението на СРС е влязло в сила.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване, “И”Е. е посочил т.3 на чл.281 ал.1 ГПК – неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон. Изложени са доводи във връзка с това, че решението е неправилно и постановено в нарушение на чл.20 ЗЗД, както и неправилно тълкуване на разпоредбите на чл.155 КТ и чл.280 и сл. ЗЗД. Счита, че е постановено в противоречие с практиката на ВС на РБ – Решение № 1632/1959 год. на ВС на НРБ.
спора –чл.281 ГПК.
Новата процесуалноправна уредба въвежда не задължителен, а факултативен касационен контрол. Целта е не инстационното разглеждане на споровете при които от решаващо значение би била правилността/неправилността на въззивния акт, а създаването на единна съдебна практика, което е обусловено от произнасянето само по съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси – чл.280 ал.1 ГПК по отношение на които е нали кумулативна обвързаност с една или няколко от изчерпателно изброените предпоставки по т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. В представеното от касатора изложение липсва посочване както на съществения процесуалноправен или материалноправен въпрос, така и на която и да било от предпоставките по т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК.
Дори въззивният акт да е неправилен, това е извън обсега на предварителната проверка по чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 05.02.2008 год. по гр.д. № 3704/2006 год. на Софийски градски съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.