О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 02,02,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………..……………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 689 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6139/7.V.09 г. на Т. Н. М. от Бургас /действащ в качеството си на частен с. изпълнител/, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Х от АК-Бургас, против въззивното решение № І* на Бургаския ОС, ГК, от 1.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 8/09 г., потвърждаващо изцяло първоинстанционното решение № 1* на Бургаския районен съд от 11. ХІ.2008 г. по гр. д. № 1033/08 г.: за осъждането на ЧСИ М. да заплати на „И” ООД-гр. Шумен сума в размер на 2 962.38 лв., представляваща обезщетение за вреди, които били причинени на този търговец в резултат от извършени от длъжностното лице неправомерни изпълнителни действия срещу него, като длъжник по съответното изп. дело, ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от 27.V.2008 г. и до окончателното й изплащане, както и 418.50 лв. съдебно-деловодни разноски.
Единственото оплакване на касатора ЧСИ Т. Н. М. за порочност /неправилност/ на обжалваното въззивно решение на Бургаския ОС се свежда до това, че то било постановено в нарушение на материалния закон /чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, респ. на Т. за таксите и разноските към ЗЧСИ/, поради което се претендира неговото касиране.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът ЧСИ Т. Н. М. изтъква, че било налице приложно поле на касационното обжалване, понеже „правилното решение на ВКС по настоящия казус ще има изключително важно значение за развитие на правото, за създаване на съдебна практика по казуси относно имуществената отговорност на частните съдебни и. ”, а и предвид
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „И” ООД-гр. Шумен писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. Г от АК-Бургас както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване в жалбата на частния с. и. Тодор Н. М. от Бургас, като се претендира присъждане на разноски за настоящ7ата инстанция.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския ОС касационната жалба на Т. Н. М. от Бургас ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, част от което е инкорпорирана в обстоятелствената част на касационната жалба, нейният подател ЧСИ Т. Н. М. от Бургас не е посочил главното основание за допустимост на касационния контрол: въпросът, по който въззивният съд се е произнесъл /бил той материалноправен или процесуалноправен/, а оттам – доколко същият има значение не само за точното прилагане на закона, но едновременно с това и за развитие на правото въобще.
Следва да се има предвид, че с определение № 22 от 5.ІІ.2008 г. по адм. дело № 167/07 г. по описа на ВАС, постановено от смесен 5-членен състав на съдии от ВКС и ВАС, е прието, че съдебните и. – „независимо дали са държавни или частни”, осъществяват своята дейност както по реда на ГПК, така и по реда на АПК. По реда на ГПК /отм./, дял ІІІ, част V, съдебният и. започва, спира и прекратява изпълнението на подлежащите на изпълнение актове, посочени в чл. 237 ГПК /отм./. В тази връзка е от значение проведеното с цитираното определение разграничаване, че ако актът, който подлежи на изпълнение е от тези, посочени в чл. 268 АПК „отговорността за вреди следва да бъде по този кодекс, като делата следва да са подсъдни на административните съдилища, докато ако актът е от тези, определени в чл. 237 ГПК /отм./ и изпълнението е по реда на граждански процесуален кодекс, отговорността за вреди следва да се реализира по общия исков ред като подсъдността ще бъде на гражданските съдилища”.
Изложеното налага извод, че в процесния случай е налице съдебна практика /съвместна и на ВКС, и на ВАС/, която е категорично в смисъл, че отговорността и на ЧСИ за вреди се реализира по общия исков ред на ГПК. Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 258 от сега действащия ГПК /в сила от 1.ІІІ.2008 г./, т.е. по общия исков ред, точно защото изпълнителното дело № 59/07 г. по описа на ЧСИ-настоящ касатор е било образувано въз основа на издаден от Бургаския РС изп. лист от 10.ІХ.2007 г. по реда на чл. 237 и 243-248 ГПК /отм./. Ето защо не е налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК на ответното по касация „И” ООД-гр. Шумен не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не е било изпълнено изискването на чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № І* на Бургаския ОС, ГК, от 1.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 8/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2