О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
гр. София, 09.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 786 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕФЕ – Д. дериджилик ет ве ет юрюнлери санайве тиджарет лимитед ширкети” ООД, гр. И., Република Турция ч. процесуален представител адв. С срещу решение № 101 от 29.05.2009г. по в. т. дело № 141/2009г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е оставено в сила решение № 14/18.07.2008г. по т. дело № 80/2006г. на Окръжен съд Силистра и ищецът „ дериджилик ет ве ет юрюнлери санайве тиджарет лимитед ширкети” ООД, гр. И., Република Турция е осъден да заплати на ответника „М” А. , гр. С. на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ сумата 4 550 лв. – разноски по делото. С първоинстанционния съдебен акт предявеният от „ЕФЕ – Д. дериджилик ет ве ет юрюнлери санайве тиджарет лимитед ширкети” ООД, гр. И., Република Турция срещу „М” А. , гр. С. иск за заплащане на сумата 91 000 лв. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ведно с лихва за забава в размер 4 954,44 лв., считано от 06.02.2006г. до 12.08.2006г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и законната лихва, считано от датата на завеждане на делото – 12.08.2006г. до окончателно изплащане на сумата, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Касаторът прави оплакване, че въззивното решение е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и указанията, дадени от въззивния съд, касаторът в молба вх. № 3295/17.07.2009г. обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Сочи, че въззивното решение противоречи на константната практика на ВКС и отмяната му е от значение за точното прилагане на закона. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и предявените искове да бъдат уважени, евентуално делото да се върне за ново разглеждане във въззивния съд.
Ответникът „М” А. , гр. С. оспорва касационната жалба и релевира доводи за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. Поддържа становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй касаторът не е изложил основания за допускане на касационно обжалване, а само е посочил бланкетно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, евентуално решението да бъде оставено в сила ипретендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че през м. февруари 2003г. страните са сключили неформален договор за доставка на агнешки кожи на стойност 50 000 щ. д., в изпълнение на който ищецът в качеството си на купувач превел на ответника авансово сумата 50 000 щ. д. Варненски апелативен съд е приел, че ответникът като продавач не е осъществил дължимата доставка. Ответникът предал агнешките кожи на свидетеля С, впоследствие кожите били заприходени в трето неучастващо в процеса лице „Ч” ЕООД, изнесени и предадени от „Ч” ЕООД на ищцовото чуждестранно дружество. Въззивната инстанция е направила извод, че правоотношението по договора за продажба е възникнало и се е осъществило между ищеца и „Ч” ЕООД, а ответникът не е установил по реда на пълното и главно доказване изправността си по договора. Предвид установеното виновно неизпълнение на ответника и отправеното от ищеца волеизявление ч. предявяване на исковата молба съдът е приел, че договорът между страните е развален на основание чл. 87 ЗЗД и съгласно чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД страните дължат връщане на даденото по развалената сделка.
По отношение на инвокираното от ответника възражение за съдебно прихващане на насрещно вземане, решаващият съдебен състав е констатирал, че по силата на договор за цесия „Ч” ЕООД е цедирало на „М” ЕООД вземането си с длъжник „ЕФЕ – Д. дериджилик ет ве ет юрюнлери санайве тиджарет лимитед ширкети” ООД, гр. И. до размер 50 000 щ. д., произтичащи от незаплатени мокросолени агнешки кожи, изнесени и доставени от цедента на длъжника, ведно с изтеклите лихви и други принадлежности, като цесията е съобщена на длъжника на 20.08.2008г. Прилагайки разпоредбата на чл. 104 ЗЗД, въззивният съд е направил извод, че предявеният главен дълг следва да се счита погасен с насрещното вземане на ответника, двете насрещни вземания се смятат погасени от деня, в който прихващането е могло да се извърши, поради което ответникът не дължи и обезщетение за забавено плащане за периода 06.02.2006г. до датата на предявяване на исковата молба.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Касаторът не е посочил материалноправния или процесуално- правния въпрос, който според него е решен от въззивния съд в протворечие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК включва тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./, тълкувателни решения на ОСГТК, ОСГК, ОСТК или решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Обжалваният въззивен съдебен акт не е постановен в противоречие на ППВС № 1 от 28.05.1979г. по гр. д. № 1/1979г., даващо отговор на противоречиво решавани въпроси относно приложението на чл. 55, ал. 1, трите хипотези от ЗЗД. Налице е постоянна съдебна практика по отношение на необходимите предпоставки за съдебно прихващане на насрещни вземания, която не е нарушена при постановяване на въззивното решение.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни липсват. Двете предпоставки следва да бъдат дадени кумулативно, но същите в случая не са налице.
Развитите оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, незаконосъобразност на решението и съществени нарушения на съдопроизводствените правила са пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 от 29.05.2009г. по в. т. дело № 141/2009г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: