4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
С., 10.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1078/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1192 от 09.07.2012 г. по гр.д. № 1157/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 28.12.2011 г. по гр.д. №3727/ 2010 г. на СГС в частта, с която [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на Ц. И. М. – от [населено място] 16 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 24.09.2007 г., със законната лихва от тази дата, на основание чл. 226 ал. 1 КЗ, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че в противоречие със съдебната практика въззивният съд не е обсъдил възраженията и доводите му, в резултат на което е разрешил неправилно материално – правния въпрос за отговорността му – възложил му е отговорност за вреди, причинени не в резултат поведението на водача – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че решението противоречи на съдебната практика за доказателствената сила на Констативен протокол №К12-95/24.09.2007 г. относно начина на настъпване на ПТП – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, за което сочи постановени от ВКС определения по чл. 288 ГПК. По материалния въпрос за размера на отговорността на застрахователя, когато е налице неправилна медицинска интервенция – акт извън противоправното поведение на водача, поддържа, че е решен в противоречие с практиката на съдилищата – Р.№1132/16.11.1992 г. по гр.д.№ 1336/1991 г. на ВС, ІV г.о.
Ответницата по касационната жалба Ц. И. М. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е разгледан осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен в посочения размер, въззивният съд е прел, че ищцата, като пътник в трамвай, на 24.09.2007 г. на трамвайна спирка при слизане, е паднала поради потегляне на трамвая при отворена последна врата преди ищцата да успее да слезе, в резултат на което е получила увреждане – счупване на дясната бедрена кост. Съдът е изложил свои констатации и е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, съобразил е фактите, отразени в Констативен протокол №К 1295/24.09.2007 г. на дежурен ПТП при ОПП-СДП: за датата, мястото и участниците в ПТП, за качеството водач на участника в ПТП и състоянието му към момента на ПТП, за представена редовна застраховка и за увредената пътничка, както и фактите, установени с Протокол за оглед на местопроизшествие от 24.09.2007 г. и не е кредитирал показанията на св. П. – водач на мотрисата затова, че след като е била слязла от трамвая и вратите му са били затворени, пострадалата е паднала на тротоара, където има пропадане. Съдът е възприел установеното от автотехническата експертиза, че водачът има възможност да види слизащите и качващите се пътници в момента, в който излязат извън габарита на мотрисата, че има възможност да разбере дали вратите са отворени или затворени – визуално и със светлинна сигнализация на бутоните на таблото. Съдът е обсъдил събраните доказателства за механизма на ПТП – показанията на св. П., за които е посочил в коя част не ги кредитира и защо, Констативния протокол и Протокола за оглед в частта относно фактите, за които имат доказателствена сила, посочени по-горе, поведението на водача П., невъзразила срещу първия протокол нито при съставянето му, нито по-късно, окачествяването от св. П. на пострадалата като „пътник”, а не като „пешеходец”, когато е уведомила за инцидента ЦДП. Съдът е аргументирал, че е налице противоправно деяние на водача, допуснал нарушение на правилата за движение, установени в: чл. 68 ал. 2 ЗДвП – водачът на ППС от редовните линии за обществен транспорт на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасно качване и слизане на пътниците, чл. 68 ал. 3 ЗДвП – качването на пътници в превозните средства от редовните линии за обществен превоз и слизането от него е разрешено на спирките, когато превозното средство е неподвижно и чл. 132 т.2 ЗДвП – при превоз на пътници водачът е длъжен преди потегляне да се убеди, че са осигурени всички условия за безопасното им превозване. Посочил е, че ответникът не е доказал твърдяното съпричиняване на ищцата по чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Съобразил е критериите по чл. 52 ЗЗД: възрастта на пострадалата, вида на счупването,проведеното лечение, включително оперативно, трайните последици – скъсяване на долния крайник и затруднена походка, дискомфорт в мястото на травмата при рязка промяна на времето за няколко години след инцидента и като изрично е отразил, че бавното и постепенно за период от около 2 години възстановяване, се дължи и на оперативна интервенция с наличие на остатъчно явление, съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди 25 000 лв., от което е приспаднал изплатеното обезщетение и е уважил иска за 15 000 лв.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по изложения процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди възраженията и доводите на страните, неизпълнението на което е довело до неправилно решаване на въпроса за отговорността на застрахователя – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Като е изложил свои констатации и съображения, и като е препратил към подробните и обстойни мотиви на първоинстанционното решение, на основание чл. 272 ГПК, за да потвърди правилното решение, въззивният съд не решил посочения процесуалноправен въпрос в противоречие със съдебната практика.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че решението противоречи на съдебната практика относно доказателствената сила на Констативния протокол относно начина на настъпване на ПТП – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В съответствие със съдебната практика съдът е изследвал механизма на ПТП, като е разпределил доказателствената тежест между страните и е посочил допустимите доказателствени средства. По отношение на Констативния протокол, като официален свидетелстващ документ, съдът е съобразил обвързващата му доказателствена сила само за посочените в него факти: за участвалите в ПТП, за състоянието на водача и на пострадалата и т.н., изброени по-горе и не е възприел Протокола като доказателство, установяващо механизма на ПТП, за което обстоятелство, както се изложи по-горе, е събрал и обсъдил други доказателства, въз основа на които е приел за установен от ищцата механизма на ПТП и противоправното поведение на водача, застрахован при ответника по делото. С това въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика за доказателствената сила на Протокола за ПТП.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по материалноправния въпрос за размера на отговорността на застрахователя, свързан с оплакването, че съдът не е съобразил неправилната медицинска интервенция, станала причина за продължителния период на възстановяване на пострадалата извън обичайния – акт извън противоправното поведение на водача. В решенията и на двете съдебни инстанции това обстоятелство е взето предвид при съобразяване на критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1192 от 09.07.2012 г. по гр.д. № 1157/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: