3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
гр. София, 11.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3606 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Б. Д. от [населено място] срещу определение № 224 от 27.03.2013г. по ч. т. дело № 1604/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на В. Б. Д. против определение № 1967 от 25.09.2012г. по ч. гр. дело № 3200/2012г. на Софийски апелативен съд. С въззивното определение е потвърдено определение от 16.05.2012г. по т. дело № 4203/2011г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-15 състав, с което е оставена без уважение молбата на В. Б. Д. за конституирането му като трето лице помагач на страната на ответника [фирма], [населено място].
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че определението е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, респективно са налице двете хипотези на чл. 274, ал. 3 ГПК. Частният жалбоподател моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и частната касационна жалба да бъде разгледана по същество.
Ответниците Д. Г. С., Н. Л. С., И. Л. С. /ищци в първоинстанционното производство/ и [фирма] /ответник по иска/ не изразяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В обжалвания съдебен акт състав на ВКС, ТК, Първо отделение е приел, че определението по чл. 220 ГПК не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, защото третото лице – помагач няма качеството на главна страна в процеса. Изложил е съображения, че предвидената в чл. 220, изр. 2 ГПК атакуемост на определението сочи на приложението на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, но съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК компетентността на ВКС е само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивната инстанция, респективно от друг състав на ВКС, какъвто не е настоящият случай. Изводът за необжалваемост на определението по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК е аргументиран с обстоятелството, че определенията, постановени по искане за привличане на трето лице – помагач не са обвързани с материалноправния спор, чието разрешаване се осъществява в исковия процес.
Определението на ВКС, ТК, Първо отделение е правилно. Обжалваният въззивен съдебен акт не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по – нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд, с което не се допуска встъпване или привличане на трето лице – помагач, произтича от закона – чл. 220, изр. 2 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Това определение не е преграждащо, третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Следователно определението по чл. 220, изр. 2 ГПК подлежи на двуинстанционно разглеждане. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което Софийски апелативен се е произнесъл по частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд.
Въззивният съдебен акт не е от категорията и на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие. Определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, са тези съдебни актове, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство. Определенията, постановени по искане за конституиране на трето лице-помагач поради встъпване или привличане не отговорят на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Конституирането на трето лице – помагач има за цел да обвърже третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, с установителната сила на мотивите на решението. С недопускане на трето лице – помагач в процеса постановеното решение няма да притежава установително действие в отношенията между недопуснатото трето лице и насрещната страна.
В този смисъл е постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 535 от 19.10.2009г. по ч. т. д. № 467/2009г., ВКС, ТК, I т. о., определение № 104 от 09.02.2010г. по ч. т. д. № 2/2010г., ВКС, ТК, II т. о., определение № 106 от 09.02.2010г. по ч. т. д. № 874/2010г., ВКС, ТК, IІ т. о., определение № 11 от 07.01.2010г. по ч. т. д. № 683/2009г., ВКС, ТК, I т. о., определение № 58 от 25.01.2010г. по ч. т. д. № 40/2010г., ВКС, ТК, II т. о., определение № 230 от 04.05.2010г. по ч. гр. д. № 212/2010г., ВКС, ГК, III г. о. и други.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 224 от 27.03.2013г. по ч. т. дело № 1604/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.