1
8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
София, 21.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №788/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Н. К. ,чрез адв. И. Ж. ,срещу решение №272 от 17.10.2016г по в. гр.дело №381/2016г. на Добрички окръжен съд ,с което е потвърдено решение№ 466 от 12.14.2006г по гр.д. № 942/2015г на Добрички ОС за уважаване всички заявени искове, предявени от наследниците на Г. Г. Л. : по иска с правна квалификация чл.40 от ЗЗД , предявен за нищожност да договор по нотариален акт №37 т.І от 24.01.2014г за покупко-продажба на два недвижими имота в [населено място] , при сключване на който договор като пълномощник на вече починалия Г. Г. Л., касаторката С. Н. К. е продала имотите на себе си във вреда на упълномощителя , както и по уважения срещу нея иск да предаде владението на първия от имотите – апартамент в [населено място] , на основание чл. 108 ЗС .
Касационна жалба е постъпила и от И. И. Д. и П. Д. Д. , купувачи при последваща продажба по нот. акт №28 т.ІІІ от 07.02.2014г на втория от имотите по атакуваната с иска по чл. 40 ЗЗД сделка , който имот представлява лозе в [населено място]. Предвид основателността на иска по 40 ЗЗД и произтичащата от това недействителност, за която въззивният съд е приел , че изключва прехвърлителния ефект , с решението е потвърдено осъждането на касаторите купувачи да предадат владението на имота на основание чл. 108 ЗС .
В приложеното към жалбата на С. Н. К. изложение , допускане на касационно обжалване се поддържа на основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпрос: при посочена в пълномощното минимална продажна цена ,извършената продажба от упълномощителя на такава цена , която е по-ниска от пазарната , уврежда ли интересите на упълномощителя. Касатроката има предвид извършване на продажба , при която е договоряла със себе си по силата на изрично овластяване, и обективирана воля на упълномощителя „ да продаде на себе си и на цена не по-ниска от 9 000 лева собствените ми недвижими имоти”. Конкретно описаните в пълномощното имота са два, процесните апартамент и лозе в [населено място] . Съображенията на касаторката са , че като е изпълнила изричната воля на упълномощителя и е продала двата имота на себе си за общо 9 500 лева, която цена е посочена като минимална, увреждане не може да има.Според защитата, обективираната воля на упълномощителя и съобразяване на пълномощника с нея в тази хипотеза изключва увреждането на интереса , докато въззивният съд е приел обратното .
В приложеното към жалбата на И. И. Д. и П. Д. Д. изложение се изтъква недопустимост на решението ,тъй като с исковата молба е заявена абсолютна нищожност , а въззивната инстанция е приела ,че се касае за относителна , което нарушава принципа на чл. 6 ГПК. Относителната недействителност предполага сделка , която не страда от пороци по чл. 26 ,ал.1 ЗЗД .
При основанието на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК ,предвид противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по чл. 290 вр. чл. 291 от ГПК е поставен и въпроса какъв е видът недействителност по чл. 40 ЗЗД. Изтъква се противоречие на въззивното решение с практика на ВКС по чл. 290 ГПК , изразена в реш. № 21/2015г гр.д №3529/2014 ІV г.о , реш. № 97/2013г ІV г.о и реш. №23/2013г І т.о на ВКС , по отношение на последиците при относителната недействителност, които не се приравняват на абсолютна нищожност . Поради това искът по чл. 108 ЗС срещу последващи приобретатели не следва да бъде уважаен , а въззивният съд приема обратното . Въззивният съд е приел да се касае за относителна недействителност , а е потвърдил решение на ОС Добрич , произнесъл се за абсолютна нищожност . Цитирана е практика на ВКС, изразяваща различните становище по този въпрос .
На следващо място е формулиран въпроса допустимо ли е наследници на представлявания като продавач в една възмездна разпоредителна сделка , да се позовават на относителна недействителност спрямо тях Изтъква се основание по чл. 280 ал.1,т.3ГПК, доколкото към момента на подаване на касационната жалба ТР №4/2015г ОСГТК още е било висящо .
Поставя се и въпрос какви са последиците за третото лице – приобретател на имота при относителна недействителност на сделка, легитимираща праводателя им като собственик ,в хипотезата на чл.40ЗЗД. Въпросът е с решаващо значение с оглед приетото от въззивния съд отпадане на вещно-прехвърлителното действие при относителна недействителност, което на практика приравнява последната към абсолютната нищожност.
Отговор по двете жалби е депозирал ищеца Г. Г. Л. . Отговор на въпроса, поставен от жалбоподателката С. К. дават доказателствата по делото . Приетото от въззивния съд е в съответствие с утвърдената практика на ВКС ,когато пълномощник уговаря в пъти по- ниска стойност , договорайки със себе си . По въпросите , поставени от купувачите на втория имот , вече е даден отговор с ТР №4/2015г ОСГТК и въввизното решение не е в противоречие с него. Претендира разноски за адвокатска защита ,прилага списък .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По предявените искове Добрички окръжен съд решаващо е приел , че при атакуваната с иска по чл. 40 ЗЗД като нищожна сделка , не е от решаващо значение каква точно по вид нищожност застъпват ищците и че дължи квалификация по този въпрос ,което е в съответствие с указанията , дадени в ТР №1/3013г по т.д№1/2013г ОСГТК и установената практика на ВКС ,че от значение за основанието на иска са обстоятелствата , на които е основан. Същите са сочели недвусмислено на иск по чл. 40 ЗС, който иск е произнесен на предявеното основание и решението по него е допустимо .
Не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса , формулиран в изложението на касаторката С. Н. К. .
В съответствие с установената практика на ВКС въззивният съд е приел ,че при дадената на пълномощника възможност за договаряне на по-висока продажна цена за имотите от минимално посочената в пълномощното 9000 лева , прехвърлянето за 9500 лева може да е увреждащо , с оглед действителната стойност на имотите ,която е в пъти по- висока. (реш № 1444/4.11.1999 г. по гр. д. № 753/99 г. на ВКС ,реш.№ 160/14.03.2006 г. по гр. д. № 325/2004 г., II г. о на ВКС ,реш. №597/28.05.2008г. по гр. д. № 2365/2007 г., I г.о на ВКС) Обективирана воля на упълномощителяв случая „да продаде на себе си и на цена не по-ниска от 9 000 лева собствените ми недвижими имоти” сочи на овластяване,в рамките на което е действала жалбоподателката като пълномощник, продавайки имотите на себе си.Изричното овластяване по смисъла чл. 38, ал.1 ЗЗД за договаряне със себе си не изключва приложното поле на иска по чл. 40 ЗЗД, в който смисъл е решение №615/15.10.2010 г. по гр.д.№ 1208/2009 г. на ІІІ гр.отд, постановено по реда на чл. 290 ГПК .
Приложното поле на защитата с иска по чл. 40 ЗЗД са именно действията на пълномощника в рамките на представителната власт , а не тези извън нея.На представителната власт, като непритезателно право, от една страна съответства правно задължение на представлявания да търпи в своята правна сфера правните последици от действията на представителя, а от друга страна съответства задължението на представителя да се ръководи изключително от интересите на упълномощителя , тъй като „представителството по правило обслужва интересите на представлявания”. Правилото , посочено в т.І.1. от ТР №5/12.12.2016г по т.д № 5/2014г на ОСГТК обема и случая, при който пълномощникът е овластен да продаде имот на себе си (чл.38,ал.1 ЗЗД) . В същото тълкуватено решение на ОСГТК на ВКС се подчерта и установеното в доктрината и практиката на ВКС разбиране ,че при разпоредителна сделка пълномощникът не пренася чужда воля , а изразява своята ,като договаря.Отношенията между упълномощителя и неговия пълномощник са такива на доверие (т.І.5 от ТР №5/12.12.2016г ОСГТК), израз на овластяването да се уговаря обвързващо ,поради това и именно за да защити упълномощителя от възможна злоупотреба с доверието му от страна на пълномощника ,законодателят е установил недействителността по чл.40 ЗЗД(т.І.6 от ТР №5/12.12.2016г ОСГТК).Ето защо, когато уговаряне на цена е предоставено на пълномощника , без да се изключва случая на договаряне със себе си,от значение за отговорността му по чл. 40 ЗЗД е доколко уговореното е в интерес на представлявания . Щом като в случая по делото пълномощното е само за продажба и пълномощникът е овластен да определи цената над минимално посочена , то ясно е , че от значение за интереса на упълномощителя ще е еквивалентноста на престациите при възмездната сделка , интересът и изгодата от нея за последния , както и всички други обстоятелства, изяснени в практиката на ВКС относно фактическия състав на „споразумяване във вреда на представлявания” по смисъла на чл. 40 ЗЗД (т.ІІІт.2 от ТР №5/12.12.2016г ОСГТК) и свързаната с този институт недействителност , включително в случаите на увреждане от недобросъвестни действия на пълномощника при договаряне със себе си и установяването им. Отговорът на въпроса, даден в практиката на ВКС, е в обратен на поддържания от касаторката смисъл . За недействителността по чл. 40 ЗЗД са релевантни увреждането на представлявания, недобросъвестността на представителя и на насрещната страна по договора и тя ще намери приложение , когато договорът е сключен в рамките на представителната власт. (т.ІІІт.3 от ТР №5/12.12.2016г ОСГТК).Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
По формулираните в изложение към касасационната жалба на И. И. Д. и П. Д. Д. въпроси също не следва да се допуска касационно обжалване .
Касаторите обжалват решението в частта по уважения срещу тях ревандикационен иск за единия от имотите ,който са закупили след увреждащото за представлявания и недействително на основание чл. 40 ЗЗД прехвърляне . От решаващо значение за изхода на делото по този иск , предявен на основание чл. 108 ЗС срещу последващи купувачи , е не какво определение на недействителността по чл. 40 ЗЗД е дал въззивния съд – относителна, абсолютна,висяща или друга , а какви правни последици решаващо е приел за приложими спрямо последващата покупко- прожажба, от която касаторите черпят права , с оглед на нейния прехвърлителен ефект и дали недействителнвостта по чл. 40 ЗЗД може да им бъде противопоставена .
Приложените от въззивния съд последици в конкретния случай , съответно даденото разрешение по този обуславящ за изхода на делото правен въпрос предвид установената по делото недействителност на основание чл. 40 ЗЗД , са съответни на междувременно приетото в ТР №5/12.12.2016г по т.д № 5/2014г на ОСГТК . В съответствие с вече приетото от ОСГТК на ВКС по тълкувателен ред е и даденото от Добрички окръжен съд правно разрешение по въпроса допустимо ли е наследници на представлявания продавач да упражнят правото на иск по чл. 40 ЗЗД. Позовавайки се на недействителността по чл.40 ЗЗД, увреденото представлявано лице отклонява от своята правна сфера негативните правни последици от увреждащия го договор Установената с нормата на чл. 40 ЗЗД недействителност има защитна функция само за увредения , правото е наследимо и искът може да бъде упражнен и от наследниците , както в случая. Когато договорът има за предмет правото на собственост върху недвижим имот и е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД , той не поражда вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което недобросъвестната насрещна страна не придобива вещни права по силата на договора . Ако това лице на свой ред сключи последващ вещно-прехвърлителен договор за същата вещ (имот) ,както в случая , то съгласно общия правен принцип, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, и този договор няма да породи вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД , с оглед на което и собственикът,респ наследниците му , провели успишно иска по чл. 40 ЗЗД , ще защити правото си с иск за ревандикация.
Тъй като с приемането на ТР №5/12.12.2016г по т.д № 5/2014г на ОСГТК се даде отговор на поставените от касаторите въпроси , а обжалваното въззивно решение е съобразено с тези отговори в решаваща за изхода на делото насока, не следва да се допуска касационно обжалване по тях .
Следва да се присъдят разноски на ответника по двете жалби Г. Г. Л. за адвокатска защита , установени в размер на 300 лв по жалбата на С. Н. К. и в размер на 300 лева по жалбата на И. И. Д. и П. Д. Д..
Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №272 от 17.10.2016г по в. гр.дело №381/2016г. на Добрички окръжен съд
Осъжда С. Н. К. от [населено място] да заплати на Г. Г. Л. от [населено място] ,ЕГН [ЕГН] сумата 300 лева разноски за настоящата инстанция
Осъжда И. И. Д. и П. Д. Д. , двамата от с Сноп, общ. Г. Т. , обл. [населено място] да заплатят на Г. Г. Л., ЕГН [ЕГН] сумата 300 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .