О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
гр.София, 25.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2529/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалби на Л. К. Л. и на П. на Р. Б. (П.) срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2311 от 15.12.2014 г. по гр.д.№ 2853/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 3571/ 2013 г. и по този начин П. е осъдена да заплати на Л. К. Л. сумата 5 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.325 ал.1 НК, като за разликата до пълния предявен размер от 27 121,21 лв искът е отхвърлен.
Ищецът Л. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск. Обосновава искането си за допускане на касационно обжалване с наличие на противоречива съдебна практика по материалноправния въпрос за приложението на критерия „справедливост” по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди от незаконно обвинение. Счита освен това, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът П. обжалва решението в осъдителната му част. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК също повдига материалноправния въпрос за критерия „справедливост” при определяне на размера на дължимото обезщетение, по отношение на който поддържа, както че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, така и наличие на противоречива практика. Освен това повдига процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост и да изложи мотиви по въпроса стоят ли вредите в причинна връзка с незаконното обвинение, които счита, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001 г. на по тълк.д.№1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС, и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС.
Съдът намира жалбите за допустими, но исканията и на двете страни за допускане на касационно обжалване на решението се явяват неоснователни.
За да уважи частично предявените искове, въззивният съд (излагайки собствени фактически и правни съображения и препращайки към мотивите в първоинстанционното решение, на основание чл.272 ГПК,) е приел, че срещу ищеца Л. е било образувано наказателно производство за извършено на 08.06.2009 г. престъпление по чл.325 ал.1 НК. Задържан е бил със заповед за полицейско задържане за срок от 24 часа, впоследствие му е взета мярка за неотклонение „подписка”. Привлечен е като обвиняем на 04.12.2009 г. С решение на Софийски районен съд по НАХД № 1268/ 2010 г., в сила от 02.10.2012 г., ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение. Той понесъл тежко предприетото срещу него наказателно преследване, притесненията от обвиненията срещу него се отразили негативно както на здравословното му състояние, така и на цялостното му поведение. Нарушен бил творческият му процес на музикант и певец, страдал и от притесненията, които причинява на семейството си – болна съпруга (починала в хода на наказателното производство) и психически болна дъщеря. Като съобразил, от една страна, продължителността на наказателното производство, тежестта на обвинението и 24-часовото задържане, а от друга – взетата най-лека мярка за неотклонение, съдът счел за справедливо по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер 5 000 лв. Съдът обсъдил, но не счел за основателни доводите на П., че не се установява причинна връзка между вредите, търпени от ищеца, и повдигнатото срещу него обвинение. Посочил, че връзката се установява от свидетелските показания.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателите материалноправен въпрос относно приложението на критерия „справедливост” по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди от неоснователно обвинение, обуславя обжалваното решение. Този въпрос обаче не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, нито се разрешава противоречиво от съдилищата. Практиката по въпроса за релевантните при определяне на размера на обезщетението обстоятелства е уеднаквена още с Постановление на Пленума на ВС № 4 от 1968 г., с което обжалваното решение е съобразено, поради което не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. А съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК биха били налице тогава, когато един и същ правен въпрос е разрешен по противоположен начин в обжалваното решение и в друг, влязъл в сила, съдебен акт. В тежест на жалбоподателя е да установи тези предпоставки. Ищецът не е представил по делото никакви доказателства в подкрепа на твърденията си за наличие на противоречива практика по въпроса. Що се касае до представените от ответника решения (по гр.д.№ 748/ 2011, ІІІ г.о., ВКС, по гр.д.№ 733/ 2011 г., ІІІ г.о., ВКС и по гр.д.№ 540/ 2010 г. на Варненски АС), то никое от тях не разрешава въпроса за приложение на критерия „справедливост” в противоречие с начина, по който е разрешен в обжалваното решение. В актовете са присъдени различни по размер обезщетения за неимуществени вреди на неоснователно обвинени лица, но нито едно от обвиненията не е за престъпление по чл.325 ал.1 НК, с продължителност 3 години и с пострадал, който е творческа личност върху която наказателното преследване е дало особено отражение. Поради това присъдените различни размери на обезщетенията не сочат на наличие на противоречива практика по поставения материалноправен въпрос, а на различие във фактическите предпоставки, пред които са били изправени съдилищата при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди.
И по процесуалноправния въпрос, релевиран от ответника П., няма основания за допускане на обжалването. Съдът по същество е обсъдил становището му и е отхвърлил възраженията му по въпроса налице ли е причинна връзка между неоснователно повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение и търпените неимуществени вреди. Дали преценката му е правилна, в производството по чл.288 ГПК не може да бъде проверявано. В това производство съдът контролира единствено правните разрешения на въззивния съд при установените от него факти, без да може да приема различни фактически констатации. Въззивният съд е установил наличие на причинна връзка и е изложил мотиви защо приема наличието на такава, поради което актът му не противоречи на практиката на ВКС.
По тези съображения Върховният касационен съд приема, че по исканията и на двете страни в производството не са налице предпоставките за осъществяване на касационен контрол върху обжалвания акт и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2311 от 15.12.2014 г. по гр.д.№ 2853/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: