2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
С., 25.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 711 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Х. Б. В., действащ като [фирма] срещу Решение № 257 от 25.06.2012 год. по в.гр.д.№ 127/2012 год. на Плевенския окръжен съд. С него е отменено решението от 04.11.2011 год. по гр.д.№ 4750/2011 год. на Районен съд [населено място] и е уважен предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК от [фирма] срещу [фирма] иск за установяване съществуването на задължение по договор за лизинг, за което по реда и на основание чл.417 т.3 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
При преценката на предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдебният състав приема следното:
По реда на заповедното производство, [фирма] се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 т.9 ГПК за сумата 8117.75 евро. Установено е в рамките на производството по чл.422 ал.1 ГПК, че менителничният ефект обезпечава изпълнението на каузална сделка. Между [фирма] и [фирма] е бил сключен през м.ІІ.2010 год. договор за финансов лизинг на моторно превозно средство – „C.” мод.”C.”. За обезпечаване на задължението си за плащане на лизинговите вноски, възлизащо на 38435.89 евро, едноличният търговец е издал в полза на лизингодателя 5 бр. записи на заповед.
С отговора на исковата молба, освен въвеждането в спора по делото на каузалното правоотношение, едноличният търговец е оспорил и съществуването на вземането, поради това, че договорът за лизинг е бил прекратен на 13.10.2010 год., автомобилът – върнат на лизингодателя, който се е разпоредил с него, продавайки го на трето лице.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, позовавайки се на експертното заключение, сочещо, че съобразно поетото задължение и направените погашения, остатъкът за плащане по лизинговия договор е незначително – 247.15 лв. За да отмени първоинстанционното решение и уважи иска, въззивният съд е приел, че лизингополучателят е бил неизправен при погасяването на вноските за периода м.І – м.Х.2010 год., което от своя страна води до начисляването на неустойки за забава. Поради това, за кредиторът е възникнало правото да реализира обезпечителната функция на записа на заповед.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са посочени всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Няма формулиран правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК. Няма посочена противоречива практика на съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК или задължителна съдебна практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК касаторът свързва с това, че „с оглед точното прилагане на закона, следва да се даде възможност настоящето дело да бъде допуснато до разглеждане от състав на ВКС. Настоящият казус би допринесъл за развитието на правото, тъй като се касае за защита на правата на всяка едно от страните в процеса..”. Изложени са доводи по обосноваността и законосъобразността на въззивното решение, което би имало значение за преценка по прилагането на чл.281 ГПК, но не и за приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК.
Няма искане за присъждане на разноски от ответника.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 257 от 25.06.2012 год. по в.гр.д.№ 127/2012 год. на Плевенския окръжен съд:
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.