2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
С., 27.10.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.10.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 299 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЕТ Г. И. П., упражняващ търговска дейност под фирма „П.-Г. И.”, гр.П. против въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 525 от 04.11.2009 год., постановено по възз. гр.д.№ 728/ 2009 год., с което е потвърдено решението на Пазарджишкия районен съд № 597 по гр.д.№ 2020/2008 год. и са уважени предявените от [фирма], гр.С. срещу касатора обективно съединени искове по чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1ЗЗД за сумата 1948.18 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за извършване на С. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1279.66 лв. – обезщетение за забава за периода 03.10.2003 год.- 08. 10.2008 год., като са присъдени и направените от ищеца деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване, основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано с твърдението, че разрешените от въззивния съд въпроси на процесуалното право- за наличието на процесуална възможност да се докаже неистинността на приложен по делото документ чрез дадено от вещото лице заключение, което не е категорично, а със степен на вероятност и за правото на страната, като ответник по делото да очаква отлагането му, щом адвокатът и е ангажиран като член на избирателната комисия са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу въззивен съдебен акт, който не попада в изключението по чл.280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение ПОС е приел, че ответникът е неизправна страна по сключения между страните договор за извършване на С. на обект „Б. Ц. П.”, поради което следва да бъде ангажирана договорната му отговорност за неизпълнение на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, съгласно общото законово правило на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД, щом в двустранно подписания от съконтрахентите протокол от 03.10.2003 год. за приемане на готовия трудов резултат от възложителя ЕТ, не е направено никакво възражение по отношение на същия.
Като неоснователно, поради отсъствие на проведено от ответника – ЕТ П. главно и пълно доказване на твърдението му за изпълнен договор, въззивният съд е отрекъл и въведеното от последния възражение за погасяване на задължението му чрез осъщественото с РКО от 13. 09.2004 год. плащане на претендираната главница.
Изложени са в тази вр. съображения,че доколкото според изрично постигнатото между съконтрахентите съгласие, обективирано в двустранно подписаната от тях фактура за извършените С. и размера на дължимите суми, ЕТ е следвало да извърши плащане на дълга си към изпълнителя по банков път – чрез съответно платежно нареждане, то липсата на доказателства за промяна в първоначално договорения начин на престация, за наличието на издаден от получателя на сумата ПКО или касов бон и данните от заключението на изслушаната специализирана съдебно- счетоводна експертиза, преценени наред с останалия доказателствен материал по делото, вкл. показанията на разпитаните свидетели, дават основание да се приеме твърдяното в исковата молба договорно неизпълнение .
По съображения, че ответникът не е представил както оригинала на приложения по делото препис от РКО, така и достоверни доказателства за неговото унищожаване, поради изтекъл по ЗСч. срок на съхраняването му, ПОС е възприел за основателно направеното от ищеца оспорване истинността на документа и го е изключил от доказателствения материал по делото, позовавайки се допълнително и на даденото от вещото лице по допуснатата и изслушана в тази вр. специализирана съдебно-графологическа експертиза, заключение, че съществува голяма вероятност подписът за „получател” да не положен от вписаното ФЛ.
Следователно от съдържанието на решаващите мотиви в обжалвания въззивен съдебен акт се налага правен извод, че поставените от касатора правни въпроси не са обусловили крайния правен резултат по делото, поради което, по арг. от дадените с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения, не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК – главна предпоставка за допускане на факултативен касационен контрол.
Същите, дори и важни, като относими към правилното приложение на процесуалния закон могат да бъдат обсъждани само при допускане касационната жалба до разглеждане по същество, но не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.
В този см. дори и да е налице допуснато от решаващия съд конкретно процесуално нарушение, каквото несъмнено е възприемането на лишено от категоричност заключение на вещото лице, то когато същото не е довело до неправилен изход от възникналия правен спор, само по себе си не се явява и касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Що се касае до нарушаване на процесуалните правила, гарантиращи правото на реална защита на страната в процеса, то за да бъде нарушението релевантно като предпоставка за допускане на касационен контрол, следва да е довело до неправомерно лишаване на страната от възможността да участва в процеса и да защити интересите си.
В случая соченото оплакване касае производството по делото пред първоинстанционния съд, поради което и предвид правомощията на въззивната инстанция на съд и по съществото на спора, то дори и да е било допуснато от П. при разглеждане на делото, също е отстранено с проведеното въззивно производство, в което страната е участвала лично и няма данни да и е било неоснователно отказано отлагане на делото.
Отделен остава въпросът, че и визираното от касатора основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е не само неаргументирано, но и неприложимо- арг. от т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Ответната по касационната жалба страна е претендирала заплащане на деловодните разноски за настоящето производство, които с оглед изхода на делото в същото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ,във вр. с ал.1 ГПК и се следват само ако са приложени доказателства за реалното им извършване от същата, каквито в случая- отсъстват.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишкия окръжен съд № 525 от 04.11.2009 год. по възз. гр.д.№ 728/ 2009 год., по описа на с.с..
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма],[населено място] за присъждане на направените в настоящето производство деловодни разноски, поради липса на доказателства за реалното им осъществяване от страната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: