О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
С., 27.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.10. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело №146/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от А. Ф. М. от [населено място], в качеството й на майка и закона представителка на малолетното си дете- М. Р., чрез адвокат П. К., с вх.№ 11843 от 29.12.2010 год. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 27.12. 2010 год., срещу Решение №774 от 26.10.2010 год.на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е потвърдено решение от 04.03.2010 год. по гр.д.№4596/2007 год. на Софийския градски съд, І ГО, 11 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ЗК [фирма] С. иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за над присъдената сумата от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на виновно причинено ПТП от водач, застрахован при ответника по ЗЗ „гражданска отговорност”. Въззивният съд е възприел изводите на градския съд, че с присъдената сума ще се обезщетят претърпените неимуществени вреди, като е приел, че поради внезапното изскачане на платното, пострадалото дете също е допринесло в равна степен за настъпване на вредоносния резултат. Присъдил е в полза на ответния застраховател на основание чл.78, ал.8 ГПК адвокатски хонорар в размер на сумата 2 250 лв.
Касаторката твърди, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД, тъй като не е отчетен характера и степента на увреждането, изразяващо се в изваждане на слезка, множеството болки и страдания съпътстващи получения кръвоизлив в корема и др., както и липсата на съпричиняване от страна на пострадалото дете. Навежда довод и за нарушение на чл.64, ал.2 във вр. с чл.63 ал.2 във вр. с чл.63, ал.1 б.”Б” ГПК, отм., тъй като присъдените разноски следва да бъдат поети от държавата.
Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Като значим за изхода на делото формулира въпроса за уеднаквяване и прилагане на еднакви критерии при прилагане принципа за справедливостта при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че това е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.60, ал.6 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация.
Обжалваното въззивно решение на следва да се допуска до касационен контрол.
Формулираният въпрос за определяне и прилагане на общ критерии за размера на причинените неимуществени вреди не представлява общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, защото такъв общ критерии не може да съществува. Предоставената от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност съдът да определя размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост, не представлява празнота в правото. Не съществува и неяснота при определянето им, защото докато имуществените вреди се определят по обективен критерии, за неимуществените такъв критерии няма и не може да има. Те не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените неимуществени вреди следва да се определят по справедливост по тяхната афектационна стойност.
Не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация– чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Тази хипотеза визира случаи, когато е разрешен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Такова би било значението, ако се налага чрез конкретното тълкуване да се постигне отстраняване на непълноти или поправяне на неясноти в закона. Нормата на чл.52 ЗЗД е ясна и категорична – размерът на причинените неимуществени вреди се определя по справедливост във всеки конкретен случай съобразно претърпените конкретни увреждания от конкретното пострадало лице, поради което не се нуждае от изправително тълкуване.
Подадената жалба в частта за разноските е неоснователна. В случая ВКС действа като въззивна инстанция, тъй като проверява правилността на решението на Софийския апелативен съд в частта, с която той за първи път е присъдил разноски, дължими на ответника, свързани с въззивното производство. Софийският апелативен съд правилно е приложил чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.7, ал.2 т.4 от Наредба №1 и чл.84 ГПК. О. от заплащане на държавна такса по чл.83, ал.1 ГПК, р.п. чл.63, ал.1 ГПК, отм., се освобождава от заплащане и на разноските, които, обаче, съдът трябва да направи за извършване на определени действия, но не и от заплащане с оглед изхода по делото на разноските, направени от ответната страна.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №774 от 26.10.2010 год.на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №774 от 26.10.2010 год.на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, в частта, с която М. М. Р., [ЕГН], в лицето на неговата майка и законна представителка А. Ф. М. е осъден да заплати на ЗК [фирма] сумата 2 250 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: