О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
София, 05.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 5554/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. Б. Б., срещу определение № 11220 от 30.05.2014 г. по гр.д. № 14187/ 2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на А. Б. Б. са изменение на въззивното решение № 4345 от 14.06.2013 г. , постановено по същото дело, в частта за разноските. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че представеното по делото пълномощно, с което страната М. К. Г. е упълномощила адвокат за осъществяване на процесуално представителство по делото, не е годно доказателство за сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като същото не е датирано. Освен това поддържа, че пълномощникът на М. Г. не е взел реално участие по делото, поради адвокатското възнаграждение в размер на 600 лв. се явява прекомерно.
В писмен отговор на частната жалба, подаден от М. К. Г. чрез нейния пълномощник адв. Е. П., се изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 4535 от 14.06.2013 г. по гр.д. № 14187/2010 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 03.08.2010 г. по гр.д. № 6071/05 г., с което са отхвърлени предявените от А. Б. Б. искове, като е посочено, че по иска да делба на имота в [населено място] във въззивното производство е взела участие като страна и М. К. Г.. Със същото решение съдът е присъдил в полза на М. К. Г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
За да остави без уважение искането на А. Б. Б. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, въззивният съд е приел, че на 08.12.2011 г. по делото е представено пълномощно, с което М. К. Г. е упълномощила адвокат Е. П. за осъществяване на процесуално представителство по делото. В същото е посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., както и че същото е заплатено. С оглед на това приел, че сторените от М. К. Г. разноски за адвокатско възнаграждение са доказани, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Приел е също, че няма основание за намаляване на възнаграждението поради прекомерност, доколкото самият молител не твърди същото да е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, а е поддържал само, че разноските не са доказани предвид обстоятелството, че в договора за правна помощ и пълномощното не е посочена датата, на която са сключени.
Обжалваното определение е правилно. От данните по делото се установява, че М. К. Г. е конституирана като страна в производството пред въззивната инстанция с определение от 03.06.2011 г. С молба от 08.12.2011 г., подадена от адв. Е. П., по делото е представен договор за правна защита и съдействие серия А № 0260876 и пълномощно, с което М. К. Г. упълномощава адв. П. за осъществяване на процесуално представителство по делото. В договора за правна защита и съдействие е отразено, че е между адвоката и представляваната страна е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., както и че същото е заплатено. Договорът и пълномощното са оформени с подписите на адвоката и клиента. Действително в тях не е посочена датата, на която е сключен договорът и е извършено упълномощаването, но само поради непопълването на този реквизит на бланката не може да се приеме, че те не доказват размера на договореното възнаграждение и факта на плащането му от страната. Договорът за правна защита и съдействие и пълномощното с посоченото по- горе съдържание са представени по време висящността на делото във въззивната инстанция с молба от 08.12.2011 г., което сочи, че най – късно към тази датата възнаграждението е било заплатено, поради което липсата на дата не може да бъде процесуална пречка за присъждането му.
Наведените в частната жалба доводи относно необходимите реквизити на договора за правна помощ и съдействие във връзка с доказване на получените от адвоката доходи пред НАП са неотносими към отговорността за разноски в исковия процес.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11220 от 30.05.2014 г. по гр.д. № 14187/ 2010 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: