3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
гр. София, 06.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1728 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Дионисий“ АД, [населено място], представлявано от адв. Д. Б., срещу определение № 133 от 13.05.2019г. по в.т.д. № 356/2018г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е обезсилено на основание чл.270, ал.3 ГПК решение № 110 от 05.10.2016г. по т.д. № 39/2016г. на Окръжен съд – Плевен, като недопустимо поради нередовност на исковата молба и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като съгласно т.7 от ТР № 2 от 02.07.2004г. по гр.д. № 2/2004г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е следвало да се произнесе с решение в открито заседание с призоваване на страните. Излага и доводи за неправилност на обжалваното определение, като излага подробни съображения, с които оспорва мотивите на въззивния съд, че нередовността на исковата молба не е била отстранена. Твърди, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като е дал неясни и непълни указания и не е изпълнил задължението си да предупреди жалбоподателя, че при неотстраняване на констатираните нередовности исковата молба ще бъде върната.
Ответникът Агенция за приватизация и следприватизационен контрол не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че констатираната нередовност на исковата молба не е отстранена в законоустановения и определен от съда едноседмичен срок от съобщението, като продължава да съществува противоречие между обстоятелствената част и петитума. С оглед на това е счел, че е налице хипотезата на чл.129, ал.3 и ал.4 ГПК и производството по делото следва да бъде прекратено. Посочил е, че ищецът е предупреден, че при неотстраняване на нередовността в срок, исковата молба ще бъде върната, респ. висящото дело ще бъде прекратено. Счел е, че съгласно чл.270, ал.3 ГПК постановеното по нередовна искова молба първоинстанционно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Поради това въззивният съд е обезсилил обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо поради нередовност на исковата молба и е прекратил производството по делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд, тъй като е основателно изложеното в частната касационна жалба оплакване за неговата недопустимост.
Съгласно т.7 на ТР № 2/2004г. на ОСГТК на ВКС, което е запазило значението си и при действието на ГПК от 2007г., когато пред въззивния съд, респ. пред ВКС, са констатирани нередовности на исковата молба и същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в открито заседание с призоваване на страните, като обезсилва решението на долустоящите инстанции и прекратява производството. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че актът, с който контролиращият съд обезсилва недопустимите решения на долната инстанция е съдебно решение. В този случай произнасянето на въззивния съд, респ. ВКС е по основателността на подадената жалба, поради което актът му по допустимостта на производството ще бъде решение, а не определение. В настоящия случай въззивният съд е процедирал в отклонение от даденото тълкуване, като е обезсилил постановеното първоинстанционно решение с определение, а не с решение. Преценката за недопустимост на обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно решение по същество на спора поради ненадлежното упражняване на правото на иск следва да се извърши с решение, а не с определение.
По изложените съображения следва да се приеме, че въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен и делото следва да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия и произнасяне на решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 133 от 13.05.2019г. по в.т.д. № 356/2018г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ВРЪЩА делото на Великотърновски апелативен съд за продължаване на процесуалните действия съобразно дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: