3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 670
С.,. 08.10.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 302/2009 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. П. М. срещу определение № 59 от 23.01.2009 г. на Великотърновския окръжен съд по ч.гр.д. № 6/2009 г., с което е потвърдено определение № 899 от 12.12.2008 г. по гр.д.№ 1521/2008 г. на Горнооряховския районен съд. С посоченото определение е върната исковата молба на частния жалбоподател и е прекратено производството по делото.
Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното определение и искане да бъде отменено.
В изложението, депозирано съобразно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса приложима ли е нормата на чл.83, ал.1, т.1 ГПК по дела, чийто предмет са предявени искове за възнаграждение по договор за възлагане на ликвидация.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на Търговска колегия, след като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно с правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт – чл. 273, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Въззивното определение е преграждащо по своя характер, тъй като с него е потвърдено определението на първостепенния съд за връщане на исковата молба поради неизпълнение на дадените на ищеца указания да внесе дължимата държавна такса по предявения от него иск за заплащане на възнаграждение по договор за възлагане на ликвидация. Следователно то попада в обхвата на определенията, визирани в чл.274, ал.3, т.1 ГПК, касационното обжалване на които е факултативно, а не задължително.
По силата на чл.280, ал.1 ГПК, към която норма чл.274, ал.3 ГПК препраща, допустимостта му е обвързана от наличието на две кумулативни предпоставки – обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по значим за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос и той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Първата и основна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е налице – въззивното определение съдържа произнасяне по въпроса дължи ли се заплащане на държавна такса по иск за заплащане на възнаграждение по договор за възлагане на ликвидация, като според даденото с него разрешение нормата на чл.83, ал.1, т.1 ГПК не намира приложение.
По отношение на обусловилия изхода на делото въпрос обаче не е осъществена сочената от жалбоподателя допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда е неясна или непълна и се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, което ще е от значение за развитие на правото, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. От заплащане на държавна такса се освобождават ищците – работници, служители и членове на кооперации по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Правоотношението, от което жалбоподателят извлича права за себе си не е трудово и в този смисъл правилно е квалифицирано от окръжния съд. Вземането му произтича от договор за възлагане на ликвидация, който е гражданскоправен по своята правна същност. Предмет на договора е постигането на определен резултат, а не престирането на работна сила, поради което правоотношенията по него не са трудовоправни, а имат облигационен характер. Възприетото с въззивното определение разрешение по значимия за делото въпрос съответства на смисъла и съдържанието на посочената правна норма, което дава основание да се счете, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 59 от 23.01.2009 г. по ч.гр.д. № 6/2009 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: