О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
София, 19. 07. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1415/2009 година.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. Д. Н. от град Б., Софийска област, приподписана от адв. В, против въззивно решение от 25.06.2008 г. по гр.д. № 15/2008 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Д въззивен състав потвърждаващо решение от 18.02.2003 г. по гр.д. №11502/2002 г. по описа на Софийския районен съд, 77 състав, с което са отхвърлени предявените от Д. Д. Н. от град Б., Софийска област против “Ц” АД, клон “София, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.328, ал.1, т.2 КТ, обективирана в решение № 1291/01.02.1995 г. по гр.д. № 1010/1994 г. на ВС, ІІІ г.о., което изисква съкращението да е реално, а не фиктивно. Твърди се също така, че според това решение не е достатъчно да се промени наименованието на съкратената щатна бройка, а да се премахне трудовата функция, поради отпаднала необходимост от нея. Излага се, че в обжалваното решение въззивният съд, осъждайки неправилно от приетите по делото доказателства е приел, че съкращението на щатната бройка “счетоводител” в представителството на ответника в Ботевград е реално, въпреки приетите като доказателства ССЕ на в.л. Мария Н. / в първата инстанция/ и на в.л. Румен В. / във втората инстанция/, доказващи, че съкратените 2 бройки счетоводител са трансформирани в една бройка – “специалист фронт офис”, изпълнявана от лицето Д. К. и една бройка “супервайзер”, заемана от Х. П. , който по същество изпълнява функциите на съкратената бройка “счетоводител”.
Сочи се, че решението е постановено и в противоречие с практиката на ВКС, въвеждаща изискването,че за да е законно едно съкращение,фактическото основание за уволнението трябва да е налице към датата на правнорелевантния за него момент – момента на достигане изявлението до адресата и това е момента, към който следва да се преценява валидността на изявлението. В посочения смисъл се сочат две решения на ВКС, подробно описани в изложението. По-нататък в изложението се обсъждат факти и обстоятелства във връзка с процесното прекратяване на трудовия договор. Твърди се, че тъй като цитираните решения на ВКС, ІІІ г.о., нямат задължителен характер, е налице противоречива практика по приложението на чл.328, ал.1, т.2 КТ обективирана в решението на ВС, ІІІ г.о., в което се изразява мнение, че за да е законосъобразно съкращението в щата, то следва да е налице към момента на уволнението. В заключение на изложението се сочи, че предвид противоречивата практика на ВКС по отношение правнорелевантния момент, към който упражняваното от работодателя потестативно право да прекрати с едностранно предизвестие трудовия договор с работника, е налице касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – “Ц” АД, клон София, не заявява становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. Въззивното решение обаче не следва да бъде допускано до касационно обжалване по следните съображения:
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В настоящия случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От съдържанието на изложението не се установява поставянето на въпроси по смисъла на посочената правна норма. Не са формулирани нито материалноправни, нито процесуалноправни въпроси, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са обсъдени от окръжния съд, поради което да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съдържанието на изложението представлява в по-голямата си част анализ на цитираните в него решения на ВС и на ВКС. Останалата част от него представлява навеждане на касационни оплаквания, които се разглеждат обаче едва, когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, т.е. когато съдът постановява касационно решение. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.06.2008 г. по гр.д. № 15/2008 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Д въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :