О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
ГР. София, 11.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.11.15 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №5715/15 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Г. срещу определение на Окръжен съд Пловдив /ОС/по гр.д. №2954/09 г. от 1.06.15 г., с което частната жалбоподателка е осъдена да заплати на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ сумата от 90 лв., за предоставена й правна помощ на осн. чл.26 ЗПП, съразмерно с отхвърлената част на иска и е издаден изпълнителен лист за тази сума. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение на апелативен съд за разноски – чл.248, ал.3 ГПК и е допустима.
По основателността й ВКС намира следното: Правната помощ на ч. жалбоподателка по делото е предоставена на осн. чл.23, ал.4 ЗПП, в редакция от 2010 г. Исковата й претенция по гр. дело е отчасти уважена и отчасти отхвърлена, както е приел и ОС. За присъждане на разноските на осн. чл.27а от ЗПП , вр. с чл.78, ал.7 ГПК, ВКС в този си състав споделя практиката в опр. по ч.гр.д. №258/12 г. на второ г.о. на ВКС, постановено по искане за заплащане на правна помощ, предоставена по ЗПП в редакция от 2010 г., както е и в случая, и преобладаващата практика на ВАС по приложение на същите разпоредби по повод искания на НБПП за присъждане на разноски за адв. възнаграждение – напр. опр. №3734/15 г. по адм. д. №6085/14 г. на VІ отд.
В цитираното опр. на ВКС по ч.гр.д. №258/12 г. на второ г.о. за дължимостта на сумите за предоставената правна помощ при отхвърляне на иска – чл.78, ал.7, пр.2 ГПК, е прието следното: „Разпоредбата на чл.78, ал.7 ГПК съдържа две хипотези, общото между които е единствено в това, че уреждат отношения във връзка с получена правна помощ от лице в качеството му на участник в гражданско съдебно производство.
В първата хипотеза /чл.78, ал.7, изр.първо ГПК/ възниква материално право в полза на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ да иска да му бъде присъдено изплатеното от него адвокатско възнаграждение по предоставена правна помощ, когато претенцията на лицето, получило правна помощ /осигурена безплатна адвокатска защита съгласно чл.94 ГПК/ бъде уважена.
Съгласно второто изречение на чл.78, ал.7 ГПК, в случаите на осъдително решение, лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Нормата на чл.78, ал.7, изр.второ ГПК касае отговорността на получилото правна помощ лице за разноските, направени от противната страна като участник в съдебното производство /срвн., общото правило на чл.78, ал.3 ГПК/. Следователно, чл.78, ал.7, изр.второ ГПК не урежда отношения между НБПП, което не е страна в съдебното производство, а само осигурява безплатна адвокатска помощ, и получилото правна помощ лице/страна в процеса/. Тези отношения остават извън проведеното и приключило с осъдително решение съдебно производство и спрямо тях са неприложими общите разпоредби на Гражданския процесуален кодекс, които регламентират отговорността за разноски. Този извод се налага както от буквалното тълкуване на чл.78, ал.7, изр.второ ГПК, така и от систематичното място на нормата, от съотношението й с първото изречение на същата алинея, а и с останалите алинеи на чл.78 ГПК.
В обобщение, в хипотезата на чл.78, ал.7, изр.второ ГПК лицето, получило правна помощ не дължи разноски на НБПП, което е осигурило безплатна адвокатска помощ, финансирана от държавата при наличие на изискванията за предоставяне на правна помощ /чл.94 ГПК и чл.2 и чл.22 от Закона за правната помощ/.”
Това тълкуване запазва актуалност и при приетата през 2013 г. нова разпоредба на чл.27а ЗПП, видно от цитираното опр. на ВАС по адм.д. №6085/14 г.
Обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно, следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново, с което искането на НБПП за присъждане на разноските за пр. помощ по чл.26 ЗПП се отхвърли като неоснователно, а издаденият за тях изп. лист се обезсили. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ изцяло определение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №2954/09 г. от 1.06.15 г. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ искането на Национално бюро за правна помощ – [населено място] за присъждане на разноските за предоставената на осн. чл.26 ЗПП на Д. Г. правна помощ по делото.
ОБЕЗСИЛВА издаденият за присъдените разноски изпълнителен лист.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: