О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
[населено място], 11.05. 2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1734 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Я. Г., чрез процесуалния представител адв.Г.Ю., срещу решение от 22.07.2011г., постановено по гр.д. №313/2011г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение от 10.10.2010г. по гр.д.№1296/2010г. на Районен съд-Благоевград за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Я. А. З. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от С. Я. Г. срещу Я. А. З. иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД – за признаване нищожността на сключения между ищцата и съпруга й /починал по-късно/ и ответницата – тяхна дъщеря, договор за продажба на недвижим имот, като привиден, прикриващ дарение на имота, и положителен установителен иск за собственост на 4/6ид.части от същия имот.
С въззивното решение е прието, че искът за нищожност на договора е недоказан, тъй като не е представен обратен документ; не е представено начало на писмено доказателство, за да е допустимо доказването на симулацията със свидетелски показания.
К. неоснователно сочи като противоречива съдебна практика решение по т.д.№387/2007г. на ВКС, Іт.о., с което е прието, че забраната за установяване на договори със свидетелски показания по чл.133, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ е досежно неформалните договор. В случая такъв въпрос не е разрешен, а и не е стоял за разрешаване по делото – разрешен е въпросът кога са допустими свидетелските показания при разкриване на симулацията. Не е относимо и представеното решение по гр.д.№672/2009г. на Смолянски ОС, с което е прието, че сключената симулативна сделка е нищожна независимо дали прикрива друга сделка или не. В случая такъв въпрос не е разрешен – разрешен е въпросът дали са ангажирани допустими доказателства за установяване на симулацията.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса дали ограничението на чл.165, ал.2 ГПК се отнася и за случаи като разглеждания, когато се иска разкриване на симулацията на сделка с имот от съпружеската общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, по иск на другия съпруг. Разпоредбата на чл.165, ал.2 ГПК е ясна, точна и непротиворечива, и по приложението й има формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна. За третото лице и за наследниците, когато сделката е насочена срещу тях /когато сделката е извършена с цел те да бъдат увредени/, свидетелските показания за разкриване на симулацията са допустими, а за страната свидетелските показания за разкриване на симулацията са допустими само при начало на писмено доказателство. Има формирана съдебна практика за наследниците, които не са участници по сделката, че могат да доказват симулацията със свидетелски показания /решение №639 от 09.10.1995г. по гр.д.№483/1995г., ВКС, 5-членен с-в/. В случая обаче ищцата е участвала в сделката, с която е разпоредила със съпруга си имот от съпружеската имуществена общност, в която съсобствеността е бездялова и поради това не може да се позовава на разпоредбата на чл.165, ал.2, пр.2 ГПК, която изключва ограниченията за доказване симулативността на увреждащия акт по отношение на наследниците на прехвърлителя, когато сделката е извършена с цел те да бъдат увредени.
К. излага твърдения за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск, които не кореспондират със съдържанието на исковата молба, уточнена и с последваща молба – ищцата е основала иска си на твърдения за нищожност на договора за продажба като прикриващ договор за дарение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържат и доводи за неправилност на решението, които не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване, а към основание за касационно обжалване по чл.281, т.3, пр.2 ГПК, по които касационната инстанция се произнася при разглеждане на касационната жалба, ако касационното обжалване бъде допуснато.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На основание чл.81 от ГПК с оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 250лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 22.07.2011г., постановено по гр.д. №313/2011г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА С. Я. Г. да заплати на Я. А. З. сумата 250лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: