О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София, 12.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5207 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 7927/26.11.2013г. по гр.д.№ 3954/2013г. на СГС е изменено решение № 1-33-38 от 29.03.2013г., поправено с решение от 15.06.2012г. по гр.д.№ 9399/2009г. на СРС в резултат на което исковете, предявен от В. Х. М. против бившата му съпруга Р. Г. С. по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване на собствения му апартамент № 49, находящ се в [населено място] ж.к.. „К. село” [жилищен адрес] бх. В ет.3 е уважен до размер 9920 лв. и е отхвърлен за разликата до 10 880 лв., и по чл. 31, ал.2 ЗС за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот: 65631 ид.ч. от супермаркет, находящ се в [населено място] ж.к.”М. І”, съставляващ сега търтовски обект бистро „Д.” в размер на 8430 лв. и на съсобствената им работилница за производство на банички, находяща се в [населено място], кв. Г., [улица] размер на 6885 лв. Сумите са присъдени ведно с лихва за забава, считано от 15.08.2007г. до предявяване на иска – 12.02.2009г., както следва 1018,37 върху главницата по иска по чл. 59 ЗЗД, и съответно 872,51 лв. и 723,52 лв. върху другите две главници. Със същото решение е потвърдено решението на РС по насрещния иск, предявен от Р. Стоянова против В. М. за сумата 10 000 лв., предявена като частичен иск от половината от стойността на подобренията, които е извършила в двата описани съсобствени имота в размер на 68 261,78 лв.
Решението се обжалва и от двете страни
Р. Стоянова обжалва решението в частта, в която са уважени против нея исковете по чл. 59 ЗЗД, по чл. 31, ал.2 ЗС и по чл. 86 ЗС. Развити са оплаквания на неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото не е отчетено, че нотариалната покана не й е връчена на постояния адрес, че не е отчетено, че тя не ползва лично двата търговски обекта, а не се установява да е реализирала доходи, от които да дължи част и, че не е пречила на ищеца да ползва трите имота.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК към тази жалба е формулиран само един въпрос: допустимо ли е да бъде присъдено обезщетение за лишаване от ползване на съсобствена вещ, ако в хода на производството не са ангажирани доказателства, че единия от съсобствениците е отправил покана до ползващия с изразено изрично намерение да си служи с вещта, което да е доведено до знанието на другия и той не е отстъпил частта съответстваща на дела на претендиращия, или не му е представил възможност да ползва общата вещ заедно с него” По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 7/2012г. на ОСГК, поради което се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, но се твърди и т.3 от същата норма.
В. М. обжалва решението в частта, с която е уважен против него насрещния иск на Р. Стоянова, като навежда оплакване за недопустимост на решението, тъй като подобренията са правени по време на брака на съпрузите и за неправилност, тъй като не се установява да са вложени за тях средства, които са били лични на бившата му съпруга.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК към тази жалба са формулирани следните въпроси: 1. допустимо ли е възражение за изтекла погасителна давност за вземане за направени по време на брака подобрения да се прави пред въззивната инстанция, ако възивната инстаниця е преквалифицирала предявения иск и е направила нов доклад. По този въпрос се твърди необходимост да се доразвие съдебната практика в съответствие с приетото в ТР № 1/2013г. на ОСГТК т.4. Втория въпрос е за доказателствените средства, с които следва да се установи извършването на подобренията и стойността им. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение, с което е прието, че претенцията е доказана от свидетелските показания и заключението на СТЕ, която е работила със специализирана литература и информация от различни фирми.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 15.06.1986г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 25.03.2007г. По време на брака са придобити 65631 ид.ч. от супермаркет, находящ се в [населено място] ж.к.”М. І”, превърнат след основен ремонт и преустрояване сега търтовски обект бистро „Д.”, придобит с н.а. № 5/01.03.2001г. и работилница за производство на банички, находяща се в [населено място], кв. Г., ул. С. шосе” № 36, купена с н.а. № 139/11.07.2001г. Апартамент № 49, находящ се в [населено място] ж.к.. „К. село” [жилищен адрес] бх. В ет.3 е купен с договор от 30.09.1970г. от родителите на ищеца. След смъртта на баща му Х. М. на 30.04.1990г. той е наследил 1/6 ид.ч.. Договорът да продажба, оформен с н.а. № 151/22.10.1996г. с който майка му Д. М. и брат му С. М. са му продали общо 5/6 ид.ч. е прогласен за нищожен поради относителна симулация, като е признато за установено, че той прикрива дарение. На Р. С. е връчена нотариална покана на 14.08.2007г. при отказ да я получи. В поканата са посочени два адреса за връчване.
Ответницата е предявила насрещен иск за подобренията, които е направила в двата съсобствени недвижими имоти, ползвани като търговски обекти. Представила е по делото фактури за закупени материали и платени СМР и договор от 01.08.2003г. за основен ремонт и преустрояване на единия имот в бистро на обща стойност 43 255 лв. и договор от 21.09.2005г. за основен ремонт на работилницата за банички на обща стойност 4755 лв. Представени са множество фактури и строителни книжа., издадени на ЕТ-Д. І- Р. М.”. Разпитани са двама свидетели – по един от вяска от страните. Съдът е кредитирал показанията на св. Н. Н., който установява, че подобренията са правени от С. Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че тя е била регистрирана като ЕТ и двата търговски обекта служат да развива търговска дейност в тях. Апартаментът е предоставен за ползване от Стоянова с бракоразводното решение, като е прието, че е съпружеска имуществена общност. Решението, с което е прието, че 5/6 ид.ч. от него са придобити по дарение е постановено след това. Единичната и тричленна СТЕ установяват, че подобренията реално са изпълнени и ги оценяват в съответствие с цените за такива СМР.
Въззивният съд е приел, че С. е надлежно поканена да плаща обезщетение за двата търговски обекта и се е съобразил с определените цени на средния пазарен наем като съизмерител на обезщетенията за лишаване от ползване. По отношение на апартамента е преквалифицирал претенцията като такава по чл. 59 ЗЗД, за която не е необходима покана. Такава е необходима само за присъждане на лихва върху присъдената главница. За подобренията е приел, че правилната квалификация е чл. 61, ал.2 ЗЗД и е изготвил нов доклад. Ответникът е заявил възражение за погасяване по давност на тази претенция за първи път пред въззивната инстанция във въззивната жалба, поради което възивната инстанция не е разгледала това възражение. Подобренията са присъдени в рамките на претендирания размер от 10 000 лв., а са оценени общо на 66 141,07 лв.
По въпросите, в изложението на въззивната жалба на Р. Стоянова.
Без значение е къде е връчена нотариалната покана при отказ и как е връчена. Съществено е да е редовно връчването, а то е такова щом адресата откаже да я получи. До знанието на С. е достигнала поканата на съсобственика й да й заплаща обезщетение за това, че ползва лично съсобствените обекти. Законът не съдържа изискване към съдържанието на поканата, или условие, при което се дължи обезщетение при редовно връчена покана. Затова въпросът не рефлектира върху изхода от спора, а въззивното решение не е постановено в противоречие с ТР № 7/2012г. Обезщетението според текста се дължи от съсобственика който „лично” ползва общата вещ. С. ползва двата имота като едноличен търговец за да развива търговската си дейност в тях и тъй като в това си качество е физическо лице, ползването на обектите е лично. Нормата на чл. 30, ал.3 във вр. с чл. 93 ЗС намира приложение при реализиране на естествени, или граждански плодове от вещта, които се дължат без покана. В отношенията между страните, този текст не се прилага, тъй като макар и за търговска дейност, ползването е лично от ответницата в качеството й на физическо лице, а не чрез персонифицирано търговско дружество. В този смисъл е ТР № 7/2012г. на ОСД ГК на ВКС, с което се е съобразил въззивния съд.
Възражението за погасяване по давност на претенцията за подобрения е направено от М. за първи път във въззивната жалба, а не като отговор на дадената нова правна квалификация на насрещния иск. Това възражение не зависи от новата правна квалификация, тъй като фактите и обстоятелствата са същите, както и срока, началния и крайния момент на давността. Затова поставения въпрос е без значение за крайния изход от спора. Отделно от това, съгласно чл. 115, ал.1 б”в” ЗЗД между съпрузи давност не тече докато трае брака.
Вторият въпрос е за доказателствените средства, с които следва да се установи извършването на подобренията и стойността им. Претенцията за подобрения е установена с всички доказателствени средства – писмени доказателства: /фактури, писмен договор за извършване на СМР/, свидетелски показания и СТЕ. Цените на СМР не са фиксирани и се определят от пазара, поради което е нормално СТЕ да събере данни от различни източници за тях. Определената обща стойност на СМР от СТЕ е по-ниска от доказаните разходи с писмените доказателства. Така поставеният въпрос не е разрешен от инстанциите по същество в противоречие с обичайната съдебна практика относно това с какви доказателства се установяват претенциите за подобрения и разходи за СМР.
По изложените съображения и по двете жалби не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7927/26.11.2013г. по гр.д.№ 3954/2013г. на Софийски градски съд по касационна жалба № 17515/14.02.2014г. на Р. Г. С. и касационна жалба № 54755 от 07.05.2014г. на В. Х. М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: