ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 671
гр. София, 14.10.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08 октомври , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2841/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Я. М. С. срещу решение №1012/23.05.2013 г. по т.д. № 186/2013 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 29.11.2012 г. постановено по т.д. № 403/1999 г. на СГС,VІ-3 с-в, с което е отхвърлена молбата на касатора в качеството му на управител на [фирма]-обявено в несъстоятелност за възстановяване в правата му,които законът свързва с обявяването му в несъстоятелност по реда на чл.747 ал.2 ТЗ.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, относно приложението на чл.748 ал.1 ТЗ . Претендира разноски пред ВКС.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т. т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че с решение от 24.07.2000 г. по т.д. №403/1999 на СГС по реда на чл.632 ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 30.12.1997 г. и дружеството е обявено в несъстоятелност по реда на чл.632 ал.1 ТЗ по молба на [фирма] за неплатено парично задължение в размер на 74 669 щатски долара-главница по договор за кредит и 7 967,32 щатски долара-лихва. Управител на дружеството е бил молителя С.. Впоследствие длъжникът ЮЛ е заличен в търговския регистър. Съдът е счел за неоснователно искането по чл.747 ал.2 ТЗ, доколкото същото се основава единствено и само на твърдението, че вземанията на кредитора са погасени по давност, което не е предвидено в чл. 748 ал.1 ТЗ като основание за възстановяване правата на лицата по чл.747 ТЗ. Погасяването по давност на вземанията на кредитора не би могло да се приравни на предвиденото като основание за възстановяване на правата по чл.648 ал.1 ТЗ пълно изплащане на вземанията на кредиторите по несъстоятелността, доколкото с изтичане на давността се погасява само правото на иск, но не и самото вземане.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочи като обуславящ изхода на спора въпросът за това, дали изтеклата погасителна давност за вземанията в производството по несъстоятелност е основание за уважаване на молбата по чл.747 ТЗ и съответно: дали кредиторът по едно погасено по давност вземане е неудовлетворен кредитор .
Твърди се, че този въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че последният отговаря на тях. За да формира решаващата си воля материализирана в обжалваното съдебно решение, съдът се е позовал на ясната и недвусмислена законова разпоредба на чл.748 ал.1 ТЗ, чието съдържание, цитирано по-горе, не включва като правопораждащо правото по чл.747 ТЗ основание, погасяването по давност на вземанията на кредиторите по несъстоятелността, а само тяхното пълно заплащане. Налице е ясна по своя смисъл разпоредба, което изключва необходимостта от тълкуване, като предпоставка за допускане до касация в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК / ТР №1/19.02. 2010 по тълк.дело №1/2009 на ОСГТК/. С оглед правна яснота следва да се спомене и че давността погасява правото на иск, но не и самото вземане, което си остава дължимо като естествено такова-аргумент от чл.118 ЗЗД, според която разпоредба: платеното след погасяването по давност вземане не подлежи на връщане като платено без основание.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1012/23.05.2013 г. по т.д. № 186/2013 на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.