О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София, 14.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Тотка Калчева
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 777 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 ал.3 вр.чл.64 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Г. И. П. срещу Определение № 978 от 24.04.2012г. по гр.д.№ 880/2012г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определението от 17.10.2011г. на СГС, ГК, 9 състав по гр.д.№ 8631/2009г. С това определение СГС е отказал възстановяването по реда на чл.64 и сл.ГПК на пропуснат срок за внасяне на държавна такса по въззивната жалба на П..
Касаторът, счита, че определението е неправилно, като излага доводи, че е ангажирал по делото адвокат, който следва да извърши от негово име всички процесуални действия, включително и внасянето на държавната такса за въззивното обжалване. Твърди, че с ангажирането на адвокат, той е положил дължимата грижа и именно повереникът следвало да следи за отстраняването на нередовностите на жалбата. Поддържа, че пропускането на срока за внасяне на държавната такса за въззивното обжалване се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които той не би могъл да преодолее, поради факта че е положил всички усилия за установяване на връзка с адвоката, който следва да се погрижи за отстраняването на нередовността.
Формулираният правен въпрос е „неизвършването на изрично указани от съда процесуални действия по движение на делото от ангажиран от страната с редовно пълномощно адвокат, изключва ли положена от страната дължима грижа по делото, като уважителна причина за продължаване на срока по реда на чл.63,ал.1 ГПК“. Жалбоподателят се позовава на основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, като счита че липсва съдебна практика по въпроса: как следва да се процедира в случаите, когато страната, която дължи внасянето на държавната такса, е ангажирала редовно процесуален представител, адресът на последния е даден като съдебен адрес по делото, на адвоката е извършено съобщаване на задължението за внасяне на такси и същият не е сторил това в определения срок; дали с ангажирането на процесуален представител страната е положила дължимата грижа и носи ли тя отговорност за процесуалното бездействие на адвоката си.
От насрещната страна Д. В. Б. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва основателността на жалбата.
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275 ГПК и е процесуално допустима.
Посоченият от жалбоподателя въпрос е ирелевантен за спора, тъй като формулираният е относим към искане за продължаване на срока по чл.63,ал.1 ГПК, а предмет на производството е искане за възстановяване на пропуснат срок по чл.64 сл.ГПК.
Дори да се приеме, че при излагането на процесуалния въпрос е допусната техническа грешка и вместо продължаване на срока по чл.63 ГПК, касаторът има предвид възстановяване на срока по чл.64,ал.и сл. ГПК, посоченият се свежда до това, дали бездействието на адвоката да внесе таксата и поради това въззивната жалба е върната, е основание за възстановяване на пропуснатия срок за внасянето й.
Дори да би имал характеристиката на правен, този въпрос няма качеството на обуславящ. Този въпрос е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд за неоснователността на молбата за възстановяване на срока.
Молбата по чл.64 ГПК не е отхвърлена по съображения, че процесуалното бездействие на адвоката не е основание за възстановяване на срока. Въззивният съд е споделил извода на СГС, че внасянето на таксата-задължение за което страната лично е уведомена, не е процесуално, а фактическо действие, зависещо изцяло от нейната воля. Софийски апелативен съд не е излагал съображения, касаещи вътрешните взаимоотношения между доверителя и пълномощника по повод внасянето на таксата.
При позоваването на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК жалбоподателят иска даване на разрешение на фактически въпрос, който и не съответства на данните по делото. Пълномощникът на П. не е посочен като съдебен адрес, страната лично е уведомена за задължението за внасянето на таксата, никакви доказателства за процесуално бездействие на адвоката не са ангажирани в производството по молбата за възстановяването на срока / за уведомяването на пълномощника от страната, която лично е уведомена, че жалбата е без движение, за предоставянето на паричните средства за внасянето на таксата, която е в значителен размер 4 000лв. и др./
Поради изложеното, искането за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 е неоснователно.Разпоредбата на чл.64,ал.2 ГПК, която урежда предпоставките за възстановяване на пропуснат срок е ясна и по приложението й създадена последователна и непротиворечива съдебна практика. Доказването на конкретните особени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее е в тежест на страната, сезирала съда с искане по чл.64, ал.2 и 3 ГПК, а преценката дали тези обстоятелства са особени и непреодолими е обусловена от спецификата на всеки отделен случай. Наличието на ясна законова уредба и на непротиворечива съдебна практика по нейното приложение изключва значимостта на поставения от частния жалбоподател въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение
№ 978 от 24.04.2012г. по гр.д.№ 880/2012г на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.