О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София 17.12. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №3337 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] чрез управителя на дружеството Г. Г. и адв. Д. В., ВАК срещу определение №622 от 24.09.2015г. по ч.гр.дело № 567/2015г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, в частта, с която е потвърдено определение №21/18.09.2015г. по т.дело № 819/2015г. на Варненския окръжен съд, с което е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение на спора по т.дело № 300/2014г. на ОС-Варна. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че преюдициално значение по иска по чл.71 и чл.74 ТЗ има резултатът по т.дело № 300/2014г., с предмет отмяна на решение по изключване на друг съдружник Г. от 4.02.2014г., който въпрос е решен в противоречие с решение по чл.290 ГПК №46/22.04.2010г. по т.дело № 500/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и т.4 на ТР №1/6.12.2002г. на ОСГК на ВКС, според които активно легитимиран да предяви исковете е съдружник.
В отговор на частната касационна жалба ответникът по касация М. Р. , чрез адв. И. Димитров – ВАК излага съображения за недопускане на определението до касационно обжалване, поради липсата на формулиран материалноправен или процесуално правен въпрос, като основна предпоставка за селектиране на частната касационна жалба. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, имащи право на такава, но не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с чл.274, ал.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
За да потвърди определението на Варненския окръжен съд по т.дело № 819/2015г., въззивният съд е приел, че резултата по иска по т.дело №300/2014г. ще има значение за изхода за иска по т.дело № 819/2015г. , доколкото има за предмет изключването на Г. като съдружник, който в качеството си на управител е свикал ОС на съдружниците за констатиране прекратяване на членството на Р. в търговското дружество по реда на чл.517, ал.3 ГПК. Последното дело е образувано по иск на М. Р. с правно основание чл.71 ТЗ за признаване за установено, че е съдружник в дружеството – частен касатор. В исковата молба ищцата е изложила факти и обстоятелства, че общото събрание на съдружниците на `12.05.2015г. е свикано от Г., който от 4.02.2014г. е изключен съдружник и е с прекратени мандатни отношения. Това решение е задължително във вътрешните отношения между съдружниците, поради което Г. не е имал правното основание да свиква ОС на дружеството, всички взети решения от събранието от 12.05.2015г. са незаконосъобразни, вкл. приемането на нов съдружник, за отмяна на които е подадена искова молба за иск по чл.74 ТЗ.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Касаторът е представил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което поддържа, че обжалваното определение е в противоречие със задължителната практика на ВКС обективирана в решение №46/22.04.2010г. по т.дело № 500/2009г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №128/19.02.2009г. по т.дело № 269/2009г. на ВКС, Іт.о. според която за допустимостта на иска по чл. 74 ТЗ е необходимо ищецът да притежава качеството на съдружник или акционер към момента на провеждане на заседанието за вземане на оспорените от него решения, като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск по чл.74 ТЗ , както и в противоречие с т.4 на ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС за активната легитимация на исковете по чл.71 и чл.74 ТЗ. Ако се приеме, че жалбоподателят формулира въпрос за момента към който трябва да бъде преценявава активната легитимация на съдружника за предявяване на установителен иск по чл.71 ТЗ и конститутивния иск по чл.74 ТЗ, въпросът не изпълнява предпоставката по чл.280, ал.1 ГПК доколкото въззивният съд не са се произнесъл по допустимостта на предявените искове. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение.
В изложението касаторът твърди, че спирането на производството по делото е неправилно, доколкото Варненският апелативен съд е приел, че разглеждането на въпроса за качеството на ищеца като съдружник / чл.71 ТЗ/ зависи от това дали другия съдружник е имал такова качество към датата на оспорените решения. Това твърдение, ако се приеме за правен въпрос, също няма обуславящо изводите на въззивния съд значение за спиране на производството по делото. Решаващият извод на ВАС за спиране на производството по делото е резултата по т.дело №300/2014г. за качеството на управител на Г., в каквото е свикал общото събрание на дружеството на 12.05.2015г. По този въпрос обаче касаторът не е посочил допълнителен селективен критерий по някоя от хипотезите на т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В обобщение дружеството – жалбоподател не обосновава критериите по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на определението на Варненския апелативен съд до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 622 от 24.09.2015г., постановено по ч.т.дело № 567/2015г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено определение №21/09.06.2015г. по т.дело 819 2015г. на Варненския окръжен съд за спиране на производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: