О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София, 19.10.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 417 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на УМБАЛ [фирма], приподпиисана от юрисконсулт Д. Ц., срещу решение № 1869/28.11.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 1661/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени обективно съединени искове по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД от [фирма] срещу УМБАЛ [фирма]. Ищецът претендира от ответника сумата от 45000 лв., с която последният се е обогатил неоснователно, тъй като Б. [фирма] му е изплатила предоставена гаранция по сключен договор между страните. Претендира и законна лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва до предявяване на исковата молба в размер на 960.13 лв. за посочен период от време. Исковете са изцяло отхвърлени от СГС. САС е отменил решението на СГС в частта му относно главницата и претендираната законна лихва от предявяването на исковата молба и е постановил решение, уважаващо претенциите в отменените размери – главница от 45000 лв. и законна лихва, считано от 04.02.2009 г. до окончателното й плащане. Решението на СГС в останалата отхвърлителна част /относно претендираната лихва за минало време до предявяването на исковата молба / е потвърдено. САС е приел, че между страните е сключен договор от 06.02.2008 г. за доставка и продажба на храни по диети за болните и дежурния персонал на болницата. Договорът е сключен въз основа на проведена процедура по възлагане на обществена поръчка. Съгласно т.6 от договора изпълнителят [фирма] е предоставил гаранция в размер на 45000 лв., която се освобождава след изтичане на срока на действие на договора /36 месеца/. Задържането й е уговорено да стане в два случая: При системно неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя или при предсрочно прекратяване на договора от страна на изпълнителя. Ответникът УМБАЛ [фирма] е отправил искане до Б. [фирма] за пълно плащане на банковата гаранция, поради „предсрочно прекратяване на договора по вина на [фирма]”. Обсъждайки подробно събраните доказателства във връзка с изпълнението на така сключения договор /писма, протоколи, свидетелски показания/, съпоставяйки разпоредбите от сключения между страните договор, за което е изложил подробни съображения, САС е приел, че не са налице предпоставките на т.6.1 раздел V от договора за усвояване на дадената гаранция. Според САС, съгласно сключения договор е предвидено, че предоставената от ищеца гаранция може да бъде усвоена само при наличие на две самостоятелни, взаимно изключващи се условия: изпълнителят системно не изпълнява задълженията си по договора или когато сам се откаже от него, преди изтичането на срока му. САС е обсъдил наличието на първата хипотеза. доколкото в искането на УМБАЛ [фирма] за плащане на учредената в негова полза банкова гаранция е посочено наличието на неизпълнение от страна ищеца. САС е приел, че условията за това не са налице, тъй като не е налице системно нарушение на договора /повече от три пъти/. Констатирани са отделни случаи на доставена храна с лошо качество, но след направени възражения тя била заменена с друга подходяща в съответствие с т.4 раздел V от договора и е била приета от УМБАЛ [фирма], поради което не налице неизпълнение в тези случаи. Доколкото в договора. в раздел V т.3 е договорено, че пълно неизпълнение на доставката във връзка със забавата й е налице когато забавата е повече от два часа, а събраните доказателства установяват десет случая на реализирани закъснения максимално с един час и 25 минути, при така констатираните закъснения не би могло да се приеме пълно неизпълнение. С оглед посочената по-горе клауза на раздел V т.3, налице е забавено изпълнение, за което може да се търси неустойка, договорена в раздел V т.1 от договора. САС е приел, че УМБАЛ [фирма] неоснователно е усвоила банковата гаранция по договора и следва да я върне ведно със законната лихва, считано от исковата молба до окончателното плащане, тъй като исковата молба има значение на покана /чл.84 ал.2 ЗЗД/. При липса на данни за отправена покана за връщане на банковата гаранция преди завеждането на исковата молба, неоснователна е претенцията за претендирана мораторна лихва за време то преди завеждането на исковата молба.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът съвсем общо визира като правен въпрос задържането на гаранции за добро изпълнение с правно основание в ЗОП, като твърди, че липсва съдебна практика по този въпрос, което обуславя допускането на касационно обжалване на решението на САС на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Вярно е, че условията за задържане на уговорената гаранция за изпълнение по договор, сключен по реда на ЗОП са от значение за изхода на спора, но разрешението на този въпрос е фактологично обусловено с оглед доказателствата за отделните клаузи от сключения между страните договор и неговото изпълнение. В самия закон – чл.63 ЗОП е регламентирано, че условията и сроковете за задържане или освобождаване на гаранцията за изпълнение се уреждат в договора за възлагане на обществена поръчка. В изпълнение на тази разпоредба в конкретния договор между страните от 06.02.2008 г. в раздел V е регламентирано задължението на изпълнителя да предостави гаранция в посочен размер, условията за освобождаването и задържането й – раздел V, т.6 – 6.1 и 6.2. В същия раздел V страните са договорили и кога се дължи неустойка при забавено изпълнение /т.1 и т.2/, кога се допуска доставка на необходима храна от трето лице за сметка на изпълнителя и кога забавата /повече от два часа/ е равна на неизпълнение /т.3/. Съпоставяйки разпоредбите от така сключения договор и доказателствата във връзка с изпълнението им, САС е мотивирал извода си за липса на условия за задържане на дадената гаранция. Като решаващ съд, САС е обсъдил събраните доказателства и е направил своите фактологични изводи, въз основа на които се е произнесъл и за основателността на предявените искове. В производството по чл.288 ГПК не може да се обсъжда правилността и обосноваността на тези изводи, доколкото законодателят разграничава основанията по чл.280 ГПК от тези по чл.281 ГПК и последователността за произнасяне по тях /по изложените в касационната жалба мотиви в т. 1-5/. Щом отговорът на така поставения от касатора въпрос за задържане на дадената гаранция е фактологично обусловен, разрешението на този въпрос не е обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Обстоятелството, че се касае до договор, сключен при условията на ЗОП само по себе си не мотивира наличие на въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК във връзка с условията за освобождаване на гаранцията. Самият закон предоставя уговарянето на тези условия на страните /чл.63 ЗОП/, касае се за договорна свобода и не може да се приеме, при липса на конкретни доводи и съображения за липса на договорна свобода или ограничаващи я разпоредби, че се касае за правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. Липсата на съдебна практика не мотивира наличие на основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съдебна практика, макар и малобройна е налице, но следва да се има предвид, че договорите са конкретни, както са конкретни и условията за задържане или освобождаване на гаранцията, поради което не би могло да се изведе общо тълкуване относно задържането на гаранции за добро изпълнение.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените и поискани разноски в размер на 950 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1869/28.11.2011 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 1661/2011 г.
ОСЪЖДА УМБАЛ [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 950 лв. /деветстотин и петдесет лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.