О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София, 21,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 489 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Б” О. – София с вх. № 1514/15.ІІ.2010 г., подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. К от САК, против определение № 126 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 25.І.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 72/2010 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на д-вото срещу постановеното от СГС, ТК, с-в VІ-9 на 20. Х.2009 г. по гр. д. № 1057/09 г. разпореждане за връщане на исковата му молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и за прекратяване на образуваното по нея първоинстанционно производство.
Оплакването на търговеца частен касатор е за неправилност на атакуваното определение на САС, поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обективирано в липсата на мотиви към този съдебен акт. Поради това се претендира отменяването му и връщане на делото в първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия по отрицателния установителен иск на „Б” О. – София срещу ответниците „ холдинг” АД-гр. Варна и „Т” А. – София с правно основание по чл. 464 ГПК. В частната касационна жалба се инвокират доводи, че тази претенция била „по съществото си неоценяема” и поради това не била дължима държавна такса в по-голям размер от първоначално внесената по с/ка на СГС.
В изложението си по чл. 284, ал.п 3, т. 1 ГПК търговецът частен касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, „тъй като няма задължителна практика на ВКС по въпроса за оценяемостта на исковете по чл. 464, ал. 1 ГПК”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, частната касационна жалба на „Б” О. – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – с оглед изменения в законодателството и в обществените условия, а за развитие на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и в обществените условия промени.
В процесния случай, за да потвърди разпореждането на първостепенния съд по чл. 129, ал. 3 ГПК, САС е приел, че по размер дължимата от „Б” О. – София държавна такса по неговия иск относно оспорено вземане на присъединен в изп. процес кредитор е била правилно /законосъобразно/ определена – в съответствие с правилото на чл. от 1 от нарочната, приета с ПМС № 38/27.ІІ.2008 г., Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, като 4 % „от исковата сума”, т.е. върху цената на иска /при ноторно известното положение, че цена могат да имат само исковете относно имуществени права/. В действителност въпрос за цената на иска по чл. 464 ГПК, респ. за характера му на неоценяем, не е бил повдиган от ответника пред първостепенния съд, а съгласно чл. 70, ал. 2 ГПК определението на съда за увеличаване цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба. Ето защо не се констатира релевираният от частния касатор въпрос – дали установителният иск по чл. 464 ГПК е неоценяем, т.е., че негов предмет е или неимуществено право или пък установяването на факт, но само от кръга на посочените в чл. 124, ал. 4 и 5 ГПК – да има естеството на такъв, който да е едновременно от значение и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Правната фигура на същата претенция е била позната и на отменения процесуален закон /чл. 359 ГПК-отм./, прилаган в продължение на повече от половин век, а и по съдържание тя представлява разновидност на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм/, т.е. не е била налице неясна, непълна или противоречива процесуална уредба. С оглед това в конкретния случай важимост има правилото на чл. 71, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, че дори и когато даден иск е неоценяем, то размерът на дължимата по него държавна такса „се определя от съда” – не от ищеца.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 126 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в от 25.І.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 72/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 489 по описа за 2010 г.