Р Е Ш Е Н И Е
№ 671
София, 23.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 03.12.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 701/2009 година
Производството е по член 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от „Б”ООД гр. В. против решение №127/25.02.2009г. на Д. окръжен съд,постановено по гр.д. №843/2008г. в частта му,с което е оставено в сила решение №85/05.08.2008г. на К. районен съд,постановено по гр.д. №237/2007г. за отхвърлянето на инцидентния установителен иск,предявен от „Б”ООД В. срещу ЕТ”Б” гр. Б.,за установяване правото му на собственост върху прилежаща земя към бензиностанция с площ 3000 кв.м при описани граници,за част от която има влязъл в сила ПУП,с който се обособява самостоятелен УПИ ХLV,кв.5 с площ 2500 кв.м.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната му част.
Постъпила е касационна жалба и от ЕТ”Б” гр. Б. против горепосоченото въззивно решение,като се иска отмяна изцяло на същото,поради допуснати нарушения на материалния закон, и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационните жалба едноличен т. Б. В. Лафазански,с ф. „Л”гр. Балчик,счита че двете подадени касационни жалби са неоснователни и моли същите да се оставят без уважение.
Касационното обжалване е допуснато на основание член 280 ал.1 т.3 от ГПК-за непълнота на правната уредба,съгласно отменения ДПК и възможността,предвидена в този закон за субсидиарно приложение на нормите на ГПК ,както и произнасянето на съда по процесуалноправния въпрос,свързан с обстоятелството дали с изтичането на едногодишния срок,предвиден в разпоредбата на член 199 от ДПК/отм/,се преклудира възможността за възражение в рамките на последващ общ исков процес,което е във връзка с тълкуване на разпоредби в ГПК и ДПК/отм/. По първата хипотеза,относно възможността за субсидиарно приложение на разпоредбите на ГПК/отм/, съгласно предвиденото в параграф 21 от ПЗР на ДПК/отм/-за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на ГПК,която изисква непълнота на предвидената в ДПК/отм/ уредба за точно определен,конкретен случай,като при такава констатация,с оглед на горепосочената разпоредба от този кодекс, следва да се приложи съответния ред, предвиден в разпоредбите на ГПК/отм/. Това препращане законодателят е предвидил, с оглед възможността за регулиране на обществени отношения,предмет на ДПК/отм/,но необхванати от изрични негови разпоредби,за което е предвидено аналогичното приложение на нормите в ГПК/отм/.,във връзка с преценката за всеки конкретен случай при прилагането на закона. В настоящото производство,образувано по предявен иск по член 34 от ЗС. ,в което ищецът ЕТ”Б”гр. Каварна и втория ответник „Б”Варна,основават правата си на собственост върху съответните части от съсобствения на страните имот,съгласно постановление за възлагане на недвижим имот на публичен изпълнител по реда на член 198 и сл. от ДПК/отм/,а първият ответник ЕТ”Л”гр. Балчик черпи правата си, съгласно възложеното му по влязлото в сила постановление за възлагане на основание член 384 от ГПК/отм/ на съдия изпълнител при Районен съд гр. К.. Съгласно посоченото в исковата молба и приложените постановления за възлагане,с оглед поредността на тяхното издаване,ответното дружество „Б”ООД В. ,преди останалите страни по делото,със издаденото постановление за възлагане на недвижим имот №2000-01-405 от 09.04.2003г. на публичен съдебен изпълнител при РД”АДВ” В. ,на основание член 215 от ДПК/отм/му е възложен недвижим имот:”Б”ЗП-26 кв.м,находяща се в кв.5,парцел **** по ЗРП на гр. К.,ул.”България”№69,ведно с прилежаща земя,при граници и съседи на имота: юг-ул.”България”,запад-градски парк,север-улица и изток-улица,като съгласно член 215 ал.4 от ДПК/отм/ собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението-в случая от 09.04.2003г. След това с постановление №2000-01-405 от 09.02.2004г. на ищеца ЕТ”Б” гр. К.,издадено от публичен изпълнител при РД В. на А. за държавни вземания му е възложен:”Д”ЗП-900кв.м,ведно с прилежаща площ от 10 000кв.м идеални части от дворно място с обща площ от 53180 кв.м,построен в кв.5,парцел **** по ЗРП на гр. К.,при граници:изток- А. ,запад-градски парк,юг-ул.”България” и север-ул.”С”,от който момент последният съгласно член 215 ал.4 от ДПК/отм/ е придобил правото на собственост върху гореописания обект. На първия ответник ЕТ”Л”гр. Балчик,видно от съдържанието на постановление на съдия изпълнител при Районен съд гр. К.,по изп.д. №359/1998г.,по реда на член 384 от ГПК/отм/,влязло в законна сила на 30.07.2004г.,му е възложен недвижим имот:склад,паянтова постройка от 90 кв.м,построен в дворно място ,представляващо парцел **** в кв.5 по плана на гр. К.,склад М-масивна сграда със застроена площ от 288 кв.м,построена в дворно място,представляващо парцел **** в кв.5 по плана на гр. К.,административна сграда със застроена площ от 180 кв.м,построена в гореописаното дворно място и Д. място,цялото с площ от 53 180 кв.м,парцел **** в кв.5 по плана на гр. К.,от който момент съгласно член 384 ал.2 от ГПК/отм/ последният е придобил съответно право на собственост върху гореописаните обекти. За да отхвърли предявения иск за делба,въззивният съд е изследвал процедурата по издаването на горепосочените постановления за възлагане,издадени по реда на ДПК/отм/,съобразно изискванията на разпоредбите от този кодекс във връзка с провеждането на публичната продан и извършване на възлагането,като се е позовал на пороци,които водят до липса на прехвърлително действие,предвидено в член 215 ал.4 от ДПК/отм/ и е стигнал до извода,че процесния УПИ не е обект на съсобственост между страните по делбеното дело.
С. оглед представените по делото доказателства,свързани с придобиването на право на собственост върху обекти и части от терена на съсобствения имот от страна на съделителите,обаче по безспорен начин се установява,че с придобиването на право на собственост от ответното дружество”Б”ООД В. ,по силата на постановлението на публичния изпълнител от 09.04.2003г./виж лист 18 от делото/, е придобит отделен обект-бензиностанция и съответна прилежаща част от общия терен-УПИ VІ в кв.5,който имот към този момент принадлежи на длъжника „А”АД гр. С.,между тях е възникнал хоризонтална етажна собственост, относно притежаваните поотделно в собственост обекти-сгради,изградени върху общото съсобствено дворно място,индивидуализирано по описания в постановлението за възлагане начин. Впоследствие от ищеца ЕТ”Б” К. ,по силата на горецитираното постановление от 09.02.2004г. ,също е придобито право на собственост върху конкретен обект-диагностичен пункт със застроена площ от 900кв.м,построен върху процесния УПИ и съответна идеална част от същия,принадлежащ на длъжника „А”АД,след което с влязлото в сила постановление на 30.07.2004г./лист втори от делото/- първия ответник ЕТ”Л”-също придобива отделни сгради ,както и гореописаното дворно място. При така установеното по делото, страните са придобили отделни сгради,представляващи описаните в цитираните постановления обекти,които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделните съсобственици,както и съответни идеални части от съсобствения имот,при условията на член 38 от ЗС. ,при което процесния УПИ се явява обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради. Ето защо, недопустима е делбата на съсобствен парцел,в който има две или повече самостоятелни сгради,които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици,парцелът е общ, а сградите принадлежат на отделни собственици,които са съсобственици и на парцела,поради което правилно е бил отхвърлен предявения иск за делба на дворно място ,цялото с площ от 53180 кв.м,находящ се в кв.5 парцел **** по плана на гр. К..
С. оглед гореизложеното,във връзка с наличието на хипотезата на член 38 и член 40 от ЗС. , касационният съд приема,че заявеният инцидентен установителен иск от „Б”ООД В. ,също се явява неоснователен и правилно е бил отхвърлен от въззивния съд. Поради съвпадение на крайния изход на спора,макар и с различни мотиви от тези, изложени от въззивния съд,касационният съд счита и двете депозирани касационни жалба за неоснователни и същите следва да бъдат оставени без уважение.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №127,т.ІІ от 25.02.2009г. на Д. окръжен съд,постановено по гр.д. №843/2008г. по описа на същия съд,в обжалваните му части.
ОСЪЖДА ЕТ”Б”, гр. К. представляван от управителя С. Н. П. и „Б”АД, гр. В. да заплатят на ЕТ”ЛАФИ-Б. Василев, гр. Б. сумата 3000 лева/три хиляди лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция,на основание член 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: