4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
гр. София, 25.05.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2510 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. М. против решение № 16/05.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 2961/2014 г. от VІІ-ми състав на Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивния съд се е произнесъл по основателността на иска с правно основание чл.59 ЗЗД. Съдът е приел, че предявения иск е основателен, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд, постановено в този смисъл. Въззивната инстанция е приела, че спорът за дължимостта на претендираното обезщетение е единствено във връзка с възраженията за извършено незаконно строителство, което подлежи на премахване и не води до обогатяването на жалбоподателката, като изложените мотиви са във връзка с така приетото за спорно, предвид доводите на страните във въззивното производство. Съдът е приел въз основа на показанията на свидетелските показания, че към април 2011г., отдадената под наем част от имота не е била застроена, от което е направил извод, че подобренията са извършени с цел имотът да бъде ползван с предвиденото в договора предназначение, като е приел също така, че освен това всички дейности в тази насока са били извършени със съгласието на наемодателя, което е приел за установено от представената по делото строителна документация, която по заявление от 05.07.2011г. на ответника по делото е бил внесена за разглеждане и одобряване. Съдът е приел, че липсват доказателства наемодателят да се е противопоставил на извършваното строителство в приетата по делото нотариална покана, с която е направено изявление за прекратяването на договора за наем. От фактическа страна е прието за установено от Нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело 236/2012г. на нотариус М. Ц., с район на действие Районен съд- [населено място], че на 07.11.2012г. жалбоподателката е продала на [фирма] недвижимият имот, в който е била изградена процесната автомивка, като е посочено, че имотът се прехвърля ведно с всички подобрения и приращения в него. Съдът е обсъдил констативен акт № * от 17.07.2014г., в който е удостоверено, че строителството на автомивката е извършено в отклонение с одобрените проекти и издадено разрешение за строеж, както и заповед № РД-09-773 за премахването на процесния обект като незаконен строеж. Съдът е приел, че страните по делото са били обвързани от договор за наем и наемателят е направи подобрения със съгласието на наемодателя, но без да се установява с категоричност да е постигнато съгласие кой да поеме разноските, като съдът е направил извод въз основа на това, че приложение следва да намери принципът на неоснователното обогатяване и те да се поемат от наемодателя, който се ползва от подобренията, тъй като те не могат да останат за наемателя без изричното му съгласие за това. Съдът се е позовал на т. ІІ.7 на ППВС № 6 от 27.12.1974г. м която е прието, че подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат като подобрения, освен ако собственикът на имота не желае да ги запази, което разрешение е приел, че следва да се приложи и в случая по спора между страните по делото. Приел е, че изградената от ищеца автомивка представлява подобрение и следва да се присъди нейната стойност. Направените от страна на жалбоподателката възражения за изграждането на обекта преди издаването на разрешение за строеж и без да бъдат съставени необходимите документи по време на строителството съдът е счел за неоснователно, тъй като от представената по делото строителна документация е установил, че именно ответника е възложител на строежа и като такъв съобразно чл. 161, ал. 1 изр. последно ЗУТ е длъжен да осигури всичко необходимо за започване на строителството, като съгласно ал. 4 на същата разпоредба носи отговорност за това, поради което съдът е приел, че с така направените възражения страната се позовава на собственото си недобросъвестно поведение, като се опитва да извлече ползи от него, което е недопустимо. Съдът е приел, че заповедта за премахване на построената автомивка, не е относима към правоотношенията между страните по делото, тъй като тя е издадена след прехвърлянето на обекта на [фирма] и е резултат от несъгласието на управителя на това трето за спора лице подобренията да бъдат запазени, като е приел също така, че ответницата, докато е притежавала собствеността върху имота, не е предприела действия в насока премахване на подобренията, напротив – на 07.11.2012г. е прехвърлила собствеността върху целия УПИ, в които е била изградена автомивката, ведно с всички подобрения и приращения в него. От този факт, съдът е направил извод, че ответницата е изразила желание за запазването на обекта и се е обогатила неоснователно, тъй като в продажната цена е била включена и неговата стойност.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, като не се посочва изрично в коя хипотеза на чл.280, ал.1 ГПК според касатора е произнасянето на въззивния съд.
Първия правен въпрос е длъжен ли е съдът да даде указания на въззивника да ангажира доказателства за редовното връчване и влизането в сила на административния акт, ново доказателство, представено пред въззивния съд.
Така посочения правен въпрос е изцяло неотносим към спора, доколкото съдът е приел, че представеното ново доказателство е неотносимо към спора и не е обосновал решението си съществото на спора на липсата на доказателства, че административния акт не е влязъл в сила, оттам и да е относим въпроса към производството по чл.288 ГПК.
Втория правен въпрос е, коя от страните носи доказателствената тежест от опровергаване на формалната доказателствена сила на официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Съдът не се е произнесъл по този правен въпрос, нито формирането на правните му изводи относно основателността на иска са основани на процесуалноправния въпрос относно формалната доказателствена сила на официален документ, още по-малка, че по делото е откривано производство по оспорването на официален документ.
По така поставените от касатора правни въпроси липсва произнасяне от въззивния съд, като същите на това основание не са относими към производството по допустимост на касационното обжалване, доколкото разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, на първо място предполага произнасяне по правните въпроси, оттам и наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице касационните основания, сочени от касатора, по допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да бъде допускано. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 900 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение, по представения договор за правна защита и съдействие от 25.03.2015 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16/05.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 2961/2014 г. от VІІ-ми състав на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Г. И. М. съдебен адрес [населено място], пл.”С.” №, ет., оф. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на П. Г. Ч., упражняващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма „Д. – П. Ч.” съдебен адрес [населено място], [улица] сумата 900 лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.