4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София, 26.09.2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Любка андонова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №2432 / 2016г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 24.02.2016г. по гр.д.№30/2016г. на ОС Монтана, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят Н. И. Ж., чрез процесуалние си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Ответниците Т. Г. П. и Р. Г. П., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Н. Ж. против Т. и Р. П. иск за разваляне на договор за продажба на жилищен имот срещу гледане и издръжка, сключен с Нотариален Акт /№/ том /../ нотариално дело /№/ на Нотариус в района на действие – Р.С.М. и иска за предаване на владението върху същия имот.
Прието е за установено, И. И. е притежавал недвижим имот, който на 15.06.2011 г. е прехвърлил на ответницата Т. П. срещу задължението на купувачката да поеме цялостната му издръжка, като му осигури един спокоен живот, гарантирайки му храна, отопление, осветление и грижи при болест и немощ било лично или чрез трето лице. Съдът е счел, че здравословното състояние на прехвърлителя на имота не е изисквало ответницата да живее в едно домакинство/ в каквато насока е твърдението на ищцата/ с последния , като този извод е обусловен както на показанията на разпитаните свидетели, така и на заключението на вещото лице по извършената медицинска експертиза. Посочено е, че длъжникът не може да натрапи на кредитора грижи, които той не е готов да приеме; да му наложи начин на живот, който не е готов да следва, макар и по-задоволителен в социално-битов план. Съдът , след анализ на гласните доказателства, е приел, че И. И. се е чувствал спокойно в дома си и след като не е поставил условие в договора, свързан с местоживеенето му, следва да се приеме, че желанието му е било да остане в имота. Посочено е, че изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора.
Анализирайки всички доказателства по делото, съдът е приел, че приобретателката е изпълнявала в пълен обем задълженията, визирани в договора. Същата е посещавала редовно прехвърлителя, водела го е на медицински прегледи , заплащала е дължимите разноски, полагала е необходимите грижи за неговото здраве и благополучие. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че прехвърлителят е бил доволен от полаганите грижи и едва неговата наследница – Н. Ж.-дъщеря, е поискала развалянето на договора.
С оглед приетото за установено съдът е счел, че искът с правно основание чл.87 ЗЗД и съответно искът с правно основание чл.108 ЗС следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
За да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателката, в изложение по чл.284, ал.3 ГПК, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора:за задължението на съда при разглеждане на спор за разваляне договор за издръжка и гледане да тълкува волята на страните за да определи обема на договорените задължения и да съпостави съдържанието на поетото задължение с конкретните нужди на прехвърлителя през целия срок на изпълнение, за това кога е налице неизпълнение на алеаторен договор, когато в него не са изброени изчерпателно и не е посочено в какво се изразяват грижите и издръжката – как, кога и в какъв обем следва да се престира и гледане от приобретателите, по въпроса забавеното, частично и неточно изпълнение на задълженията за издръжка и гледане обуславя ли разваляне на договора и какво е значението на отношението на кредитора приживе към предоставеното от длъжника изпълнение по алеаторен договор при преценката дали е налице изпълнение на договора и съставлява ли то основание за отхвърляне на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Позовава се на ТР№6/2012г. и т.4 ППВС№7/1965г., представя множество решения на състави на ВКС, в които е дадено разрешение на въпроса за насрещните права по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, за начина по който следва да се изпълняват задълженията по алеаторния договор, за обема на грижите, за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните.
Върховният касационен съд ,състав на ІV г.о. намира, че на поставените от жалбоподателката въпроси съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС. В същата, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения от 05.07.2011 г. гр.д.№ 612/2010 год, ІІІ, г.о. на ВКС и решение от 25.02.2015г, по. гр.дело № 1205 по описа на 2014, ІV г.о. на ВКС се приема, че поетото задължение за издръжка и гледане е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижа и издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем докогато е необходимо. Приема си, че страните по договорно правоотношение са свободни да уговорят насрещни права и задължения, с оглед своя интерес, доколкото това не е забранено от закона и не противоречи на добрите нрави. Посочва се, че в случаите, когато има частично изпълнение, договорът не се разваля за идеална част от прехвърлената вещ, с оглед неизпълнението; последното е от значение при приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД – щом неизпълнената част от задължението е незначителна и то с оглед интереса на кредитора, разваляне не се допуска, като кредиторът има право да развали договора изцяло, когато неизпълнението не е незначително с оглед неговия интерес. При съобразяване с трайната практика въззивният съд е приел, че насрещните престации се определят от конкретното постигнато съгласие между страните по договора, който в случая е бил изпълняван съобразно договореното.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Не са налице релевираните основания за допустимост на касационното обжалване – по чл.280, ал.1, т.1 е 2 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено при точното прилагане на закона и в съответствие с практиката на ВКС.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответниците сумата 500 лева разноски пред ВКС за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.02.2016г. по гр.д.№30/2016г. на ОС Монтана.
ОСЪЖДА Н. И. Ж. да заплати на Т. Г. П. и Р. Г. П. обща сумата 500 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: