3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 671
гр. С., 27.10.2010 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №669/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Й. М. от гр. Р. срещу решение №106 от 17.03.2010 г.на Р. окръжен съд по гр .д. №104/2010 г. , с което е потвърдено решение №151 на РС-гр.Р. от 15.12.2009 г., постановено по гр.д.№2681/09 по описа на съда, с което е уважен искът на В. Н. Д. срещу касатора за сумата от 3000 лева, дължими по запис на заповед издаден по договор за заем и 399,79 лева-лихва-обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на така предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационните жалби не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което потвърждава първоинстанционното решение за уважаване на исковете на В. Н. Д. срещу касатора за сумата от 3000 лева, и 399,79 лева-лихва-обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, съдът е приел, че издаването на процесния запис на заповед от страна на касатора М. М. материализира правоотношения между страните по делото основани на договор за паричен заем вразмер на 3000 лева, отпуснат от страна на ищеца Д. на ответника-касатор М.. Решаващият съд е разгледал възражението за прихващане от страна на ответника във връзка с твърдяните от същия правоотношения между страните основани на договор за изработка, по който ищецът като възложител е останал задължен към ответника-изпълнител за дължимото възнаграждение и на базата на събраните гласни и писмени доказателства е изложил мотиви, защо счита, че това насрещно задължениие е погасено, поради което и липсва вземане срещу което да се извърши исканото прихващане.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора, следва ли съдът, пред който е предявен иск за вземане основано на запис на заповед да изследва каузалното правоотношение по повод на което е издадена ценната книга. Твърди, че в обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с посочената от него казуална практика на ВКС , която дава положителен отговор на въпроса – т.е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. Следователно въпросът, формулиран и поставен от жалбоподателя попада в предмета на конкретния спор и обуславят правните изводи на съда по него. В действителност, както приложените към касационната жалба три съдебни решения, така и практиката на ВКС като цяло дава положителен отговор на този въпрос , т.е. в насока, че при подобен спор следва да се изследват и установят каузалните правоотношения между страните материализирани в абстрактната сделка запис на заповед. От изложеното по-горе, обаче, става ясно, че точно това е направил и решаващият съд в обжалваното решение , за да приеме за доказано наличието на заемно правоотношение между страните. Следователно липсва твърдяното противоречие между обжалваното решение на съда и практиката на съдилищата като основание за допускане до касационно обжалване,съгласно чл.280 ал.1 , т.2 от ГПК.
Наведените в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК оплаквания, че решаващият съд необосновано е приел, че между страните по делото са били налице правоотношения по заемен договор, вместо по договор за изработка е релевантно относно евентуална проверка правилността на решението по смисъла на чл.281т.3 от ГПК , но е несъотносимо към преценката за наличие на основание за допускане до касационно обжалване,съгласно чл.280 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №106 от 17.03.2010 г.на Р. окръжен съд по гр .д. №104/2010 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.