4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София, 28 август 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1003/2017год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение №272 /02.12.2016 г. , постановено по гр.д.№ 448/2016 г. на Апелативен съд-Велико Търново след частична отмяна на първоинстанционното решение, постановено по гр.д. №254/2016 г. на Окръжен съд Русе, е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявениият от Н. Т. А. против П. на РБ иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за размера над 5000 лв. до 20 000 лв. Потвърдено е решението в частта, в която П. на РБ е осъдена да заплати на Н. Т. А. сума в размер на 5 000 лв. , представляваща обезщетение по чл.2,ал.1,т.3 ЗДОВ за претърпени неимуществени вреди вследствие обвинение в извършване на престъпление по чл. 302,т.2,б.”А” във вр. чл. 301,ал.1,пр.1 и пр.2 НК , за което производството е било прекратено , ведно със законната лихва от 08.04.2016 г. до окончателното плащане и е отхвърлен иска за разликата от 20 000 до 30 000 лв. Присъдени са разноски.
Решението в частта, в която е присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. се обжалва с касационна жалба от П. на РБ, чрез Апелативна прокуратура , [населено място] .
В отхвърлителната част решението се обжалва от ищеца Н. Т. А. .
И към двете касационни жалби е представено Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни в процеса, които имат право и интерес от обжалване на решението в съответната част и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Относно допускането на на въззивното решение до касационно обжалване по касационната жалба на П. на РБ:
В представеното изложение по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК касаторът – П. на РБ, е формулирал само един въпрос, който е от процесуалноправен характер, а именно : „Следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно- следствена връзка между вредите и наказателното производство и да определи кои конкретно по вид неимуществени вреди са доказани по делото”? Счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.11 от ТР № 3/2004 г.и т. 19 от ТР №1/04.01.2001 г. Доколкото става въпрос за задължителна практика на ВС , касаторът се позовава на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Данните по делото обаче не обосновавват това допълнително основание . С обжалваното решение въззивният съд конкретно е посочил кои неимуществени вреди са доказани . Прието е, че представените по делото публикации от вестници не установяват твърдението на ищеца , че е бил опозорен в резултат на множество публикации в средствата за масова информация .Прието е също така , че по делото не е установено в резултат от наказателното производство ищецът да е имал здравословни проблеми от психическо или физическо естество. Същевременно,според въззивният съд е установено , че същият е бил притеснен, разстроен, объркан и несигурен . Тези негативни промени в емоционалното състояние на ищеца са разгледани именно като последици от образуваното наказателно производство срещу него – тоест в причинно – следствена връзка с това производство.Конкретно са посочени свидетелските показания , които установяват едно или друго от посочените негови състояния. Следователно, противоречието с цитираната задължителна практика на ВС, не се установява.
Други правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК в изложението не са формулирани :
Касаторът е посочил, че „Материалноправният въпрос, свързан с понятието справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.ІІ ППВС №4/68 г.,т.3 и т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК по т.д. № 3/2004 г., и т. 19 от ТР №1/04.01.2001 г. Като материалноправен въпрос е посочен и „въпроса за съществуването на пряка причинно – следствена връзка между увреждането и претендираните вреди „.
Съгласно задължителното тълкуване в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по ТД №1/2009 г. ОСГТК на ВКС правният въпрос следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило решаващите изводи на съда.Цитираните „въпроси” ,така както са формулирани, нямат такъв характер. Независимо от това следва да се посочи, че при определяне на дължимото обезщетение „по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД ” въззивният съд е съобразил и обсъдил всички конкретни обстоятелства , които имат отношение към размера на обезщетението : „броя и тежестта на обвиненията , взетите мерки за неотклонение, продължителността на периода, през който са поддържани обвиненията, осъществено ли е ефективно разследване в разумен срок , какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, по какъв начин обвиненията са се отразили върху личността на обвиняемия , неговия начин на живот, среда и ценностна система , степента и интензитета на причинените телесни и психични увреждания – физически и душевни” и пр. Същевременно и както се посочи вече във връзка с поставения процесуалноправен въпрос, обезщетени са неимуществените вреди, за които е установено, че са в причинно – следствена връзка с незаконното обвинение. Следователно не са изпълнени изискванията, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване , поради което по касационната жалба на прокуратурата, такова не следва да се допуска.
Относно допускането на на въззивното решение до касационно обжалване по касационната жалба на Н. Т. А.:
Касационно обжалване на въззивното решение в неговата отхвърлителна част по тази касационна жалба, също не следва да се допуска. В случая касаторът Н. А. само формално и изпълнил изискването за представяне на Изложение по чл. 281,ал.3,т.1 ГПК.В него липсва формулиран правен въпрос , което е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Същевременно визираното допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е посочено бланкетно без каквато и да било обосновка.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №272 /02.12.2016 г. , постановено по гр.д.№ 448/2016 г. на Апелативен съд-Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: