1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
С., 30.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Н.
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1576 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца А. К. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. К. И. Н. срещу решение № 905 от 19.04.2017г. по в. гр. дело № 5648/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е потвърдено решение № 7327 от 05.10.2016г. по гр. дело № 14399/2016г. на Софийски градски съд, I ГО, 6 състав и въззивникът /ищец в първоинстанционното производство/ е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от А. К. А. срещу ЗК [фирма], [населено място] кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 50 000 лв. – обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 18.04.2014г. на главен път С. – В. на 7-ми км преди [населено място], виновно причинено от водача А. Ц. Н. при управление на товарен автомобил „Д.” с ДК [рег.номер на МПС] , чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество с полица № 22114000421279 със срок на валидност от 25.01.2014г. до 24.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 18.04.2014г. до окончателното плащане, и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 2 355 лв. – направени разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че изводът на въззивната инстанция не съответства на събраните по делото доказателства: неправилно са кредитирани противоречивите показания на свидетеля Х. П., а не са възприети постоянните и непротиворечиви показания на свидетелката А. М.; неправилно не е възприето заключението на тройната съдебна авто-техническа експертиза, а изводите са аргументирани с особеното мнение на един от експертите и заключението на единичната авто-техническа експертиза. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в инкорпорирано в касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Излага съображения, че разпоредбите на чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП са приложени неправилно като не са изследвани събраните по делото доказателства. Релевира доводи, че въззивното решение противоречи на други решения на САС и ВКС, защото е приложен неправилно ЗДвП и неправилно са тълкувани и обсъдени събраните доказателства.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. В. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че въззивният съдебен акт не съдържа разрешение на материалноправни или процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, нито въпроси, които са разрешавани противоречиво от съдилищата, нито въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. Релевира доводи за правилност на решението на САС. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и извърши проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че на 18.04.2014г. на главен път С. – В., на 7-ми км преди [населено място] е настъпило ПТП с участието на лек автомобил Рено К. с рег. СА 1523 АК, управляван от А. К. А., товарен автомобил седлови влекач „Д.” с рег. [рег.номер на МПС] и с прикачено ремарке с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от А. Ц. Н., и лек автомобил Фолскваген Пасат с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Х. М. П.. Въз основа на събраните по делото доказателства /протокол за ПТП от 18.04.2014г., протокол за оглед на местопроизшествие от 18.04.2014г., скица и фотоалбум към него, гласни доказателства на свидетелите П. К. П., Х. М. П. и А. Д. М. и заключения на единична и тройна съдебна авто-техническа експертиза/ съдебният състав е приел за установено, че лекият автомобил Рено К. се е движел в колона в посока от С. към В. със скорост около 80 км/ч, зад него – лекият автомобил Фолксваген Пасат, а в обратна посока – от В. за С., в насрещната лента за движение, със скорост 70 км/ч – 80 км/ч – товарният автомобил „Д.“. Водачът на лекия автомобил Рено К. А. А., без да подаде мигач, настъпил разделителната линия, част от него навлязла в насрещното платно за движение, от което последвал удар между предната лява част на управлявания от него лек автомобил и предната лява част на товарния автомобил. Вследствие на процесното ПТП ищецът А. А. е получил телесни увреждания, от които е търпял болки и страдания, установени от основното и допълнителното заключение на съдебно-медицинската експертиза.
Изводът на въззивната инстанция за неоснователност на предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е аргументиран с липсата на един от основните елементи на фактическия състав на деликта – противоправност на поведението на водача на товарен автомобил „Д.“, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя му по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съдебният състав е приел, че по делото не е установено противоправно поведение на водача на тежкотоварния автомобил, негово действие или бездействие, което да се намира в разрез с правилата за движение, регламентирани в ЗДвП и да е станало причина за настъпване на процесното ПТП и за причиняване на неимуществените вреди за ищеца.
Въззивният съд е кредитирал като обективни и компетентни и съответстващи на останалите доказателства заключенията на автотехническата експертиза на вещото лице доц. д-р инж. А. и особеното мнение, изразено от инж. К. Г., като част от тройната съдебна авто-техническа експертиза, и въз основа на тях е установил, че водачът на тежкотоварния автомобил се е движел със скорост около 80 км/ч, на прав участък, при добра видимост, в своето платно за движение, като липсват данни за нарушаване от него на правилото на чл. 15, ал. 1 ЗДвП или на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП – неправомерно навлизане или движение в лявата половина на пътното платно. Приел е, че ударът е настъпил в платното за движение на тежкотоварния автомобил, водачът му не е имал обективна възможност да задейства спирачките преди удара и да предотврати произшествието. Съставът на САС не е кредитирал показанията на свидетелката А. М., пътуваща в л. а. Рено К., както и заключенинето на мнозинството на тройната съдебна авто-техническа експертиза, поради това, че не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Отчитайки всички останали доказателства, въззивната инстанция е направила извод, че водачът на лекия автомобил Рено К. е допуснал нарушение на правилата за движение – чл. 20, ал. 1 ЗДвП – не е изпълнил задължението си непрекъснато да контролира пътното превозно средство, което управлява, и това е довело до неправомерното навлизане в насрещната лента за движение – нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и последвалата катастрофа с насрещно движещия се товарен автомобил „Д.“ с прикачено ремарке.
По отношение на протокола за ПТП въззивният съд въз основа на постоянната практика на ВКС е изложил съображения, че когато е издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му, в установената форма и ред, протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва освен с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството, също и със задължителна материална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, като представлява доказателство за направени пред съставителя изявления и за извършени от него и пред него действия. Посочил е, че протоколът за оглед на местопроизшествието от 18.04.2014г. е от протоколите, които съгласно чл. 125 ЗДвП се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП, при изготвянето му съставителят удостоверява пряко възприетите от него факти при огледа, относими за определяне механизма на ПТП, местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Поради това, че ищецът не е оспорил автентичността на протокола за ПТП, нито удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда, по който е съставен акта, нито е ангажирал доказателства, опровергаващи съдържанието му, съдебният състав на САС е приел, че материалната доказателствена стойност на протокола за оглед на местопроизшествието не е оборена и фактите са се осъществили така, както са отразени в него.
Поради липса на един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение на водача на застрахования тежкотоварен автомобил, въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ като неоснователен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за спора е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за наличие на някое от визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК основания се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с въззивното решение. Без касаторът да постави този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Върховният касационен съд би могъл само да конкретизира, преформулира, уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода на спора, но не изцяло да го изведе от посочените в касационната жалба факти и обстоятелства, или от релевираните доводи за неправилност на решението, или от посочената съдебна практика. Непосочването на значимия за спора правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на въззивното решение, който според твърдението му е решен в противоречие с практиката на ВКС, решава се противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Направените в касационната жалба оплаквания за несъответствие на извода на въззивната инстанция на събраните по делото доказателства, неправилно кредитиране на показанията на свидетеля Х. П., неправилно невъзприемане на показанията на свидетелката А. М. и на заключението на тройната съдебна авто-техническа експертиза, неправилно позоваване на особеното мнение на един от експертите и заключението на единичната авто-техническа експертиза, както и неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и в този смисъл се отнасят до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е посочил също на кои други решения на САС противоречи въззивното решение, нито е обосновал защо счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, изчислена съгласно чл. 37 ЗПрП във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 905 от 19.04.2017г. по в. гр. дело № 5648/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
ОСЪЖДА А. К. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 300 лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.