О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
С., 04.06. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1549 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], С. ЕИК[ЕИК] срещу въззивно решение от 10.02.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 11606/2010 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Р. З. Д. чрез адв. Ц. Д. – У. от АК – С. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, съставът на Върховния касационен съд, като е потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, е обявил за недействително в отношенията между страните допълнително споразумение от 06.07.2009 г. в частта за клауза за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ. Отменено е като незаконно уволнението на Р. З. Д., тя е възстановена на заеманата до тогава длъжност и работодателят [фирма] е осъден да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложението е поставен въпроса дали правилото за еднократност и изключителност на договора за изпитване е приложим, когато с един и същи служител работодателят сключва споразумения за изпълнение на различни трудови функции. Поддържа се противоречие с приложени съдебни актове.
Така повдигнатият въпрос няма отношение към мотивите на въззивния съд, поради които исковете са уважени. По делото е прието за установено, че работодателят е сключил втори по ред договор за изпитване с Д. за едни и същи по съдържание трудови функции, макар и с променено наименование на длъжността. Изрично съдът е изложил съображения, че възможността да се уговори повторно срок за изпитване или да се сключи за първи път такава клауза в съществуващо вече трудово правоотношение, или да се уговори повторно при неговото изменение по чл. 119 КТ /при промяна на изпълняваната работа/, е налице, когато служителят приеме да изпълнява различна, нова по съдържание и трудови функции длъжност, в рамките на същото, вече съществуващо или ново, последващо трудово правоотношение със същия работодател. В случай, какъвто е установен по спора, когато се касае за една и съща трудова функция, то е налице противоречие със закона, което води до недействителност на такава клауза.
Ако страната изразява евентуално несъгласие с извода на съда, че няма промяна в трудовите функции по старата и по новата длъжност, то това няма отношение към поставения въпрос, нито само по себе си е основание за допускане на касационно обжалване.
От друга страна, разрешението по повдигнатия в изложението въпрос, няма да се отрази върху крайния извод на съда, доколкото клаузата за изпитване е обявена за недействителна поради наличие на две отделни, самостоятелни основания, всяко от които е достатъчно за уважаване на иска. В решението е установено, че клаузата за изпитване е договорена след като служителят вече е приел работата. Във връзка с този довод на съда няма повдигнат правен въпрос.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1000 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 10.02.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 11606/2010 г.
ОСЪЖДА [фирма], С. ЕИК[ЕИК] да заплати на Р. З. Д. сумата в размер на 1000 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: