О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София, 05.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 570/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „С” Е. гр. П., чрез процесуалния му представител адв. С от САК, срещу определение № 380 от 31.03.2009 г. по ч. гр. д. № 712/2009 г. на Софийския апелативен съд, с което се оставя в сила определение № 7 от 29.07.2008 г. по гр. д. № 1 082/2004 г. на Окръжен съд гр. П., с което се оставя без уважение молбата на дружеството за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по въззивна жалба с вх. № 6 139/17.10.2007 г., подадена срещу решение № 128/26.07.2007 г., постановено по горецитираното дело.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуален въпрос, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си е представил определение № 18 от 10.01.2008 г. по ч. т. д. № 376/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ–ро отд.; определение от 27.04.2004 г. на ВКС по ч. гр. д. № 97/2004, ТК; определение № 7 258/21.07.2005 г. на ВАС по адм. д. № 6 019/2005 г., І–во отд.; определение № 10 594/29.11.2005 г. на ВСА по адм. д. № 10 871/2005 г. на 5-членен състав; определение № 172/25.09.2007 г. на ВТАС по в. ч. гр. д. № 397/2007 г., ГО; определение от 08.01.2008 г. на ОС гр. С. по ч. гр. д. № 1 317/2007 г., ГО; определение № 7 097/27.06.2006 г. на ВАС по адм. д. № 4 444/2006, 5-членен състав; определение № 7 665/28.09.2004 г. на ВАС по адм. д. № 7 053/2004 г., 5-членен състав и определение № 10 845/03.11.2006 г. на ВАС по адм. д. № 206/2006 г., ІV-то отд. Моли да бъде отменено въззивното определение, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба „Б” Е. гр. Р. е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че подадена частна жалба е недопустима, тъй като същата не попада в кръга на съдебните актове, предвидени в чл. 274, ал. 3 ГПК. Изложени са и доводи за липсата на касационни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Видно от данните по делото, жалбоподателят е депозирал пред Софийски апелативен съд въззивна жалба с вх. № 6 139/17.10.2007 г. против решение № 128/27.07.2007 г. на Окръжен съд гр. П., постановено по гр. д. № 1 082/2004 г., която е оставена без движение до внасяне на дължимата държавна такса в размер на 2 023 лв. На 01.11.2007 г. е изпратено съобщение до „С” Е. гр. П. за дадените указания от съда, което е получено лично от управителя на дружеството В. Ц. на 16.11.2007 г., но в дадения 7-дневен срок не е представен платежен документ. На 27.11.2007 г. е подадена молба (вх. № 6* с която на осн. чл. 37 ГПК (отм.) се иска възстановяване на пропуснатия срок за внасяне на дължимата държавна такса, по причини, че в „деловодството на дружеството е настъпило особено подвеждане” и поради отсъствието на управителя В. И. Ц. , който е бил в служебна командировка в гр. В.. ПкОС е оставил без уважение искането по съображения, че посочените факти и командировъчна заповед № 212/21.11.2007 г. не представляват особени и непредвидими обстоятелства по смисъла на чл. 37, ал. 1 ГПК (отм.). Определението е обжалвано пред САС, който го е потвърдил с определение № 380/31.03.2008 г. по ч. гр. д. № 712/2009 г. – предмет на настоящата частна жалба.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
По формулираните от жалбоподателя процесуални въпроси: при наличието на какви условия и предпоставки възниква и може да се упражни правото на страната да иска възстановяването на пропуснат срок, както и какви факти представляват „особени непредвидими обстоятелства” по смисъла на закона, се поддържа, че е налице противоречива съдебна практиката на съдилищата и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Съгласно чл. 37 от ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропущането му се дължи на особени непредвидими обстоятелства. Под понятието „особени непредвидими обстоятелства” законодателят е имал предвид такива, които обективно и извън волята на страната са я препятствали да упражни правата си или да извърши предписани й от съда действия – в случая – да отстрани констатираните нередовности на въззивната жалба, като внесе дължимата държавна такса. Такива са: например природни бедствия, война, внезапно тежко заболяване на страна и др. подобни. Само наличието на тези обстоятелства е основание съдът да възстанови пропуснатия срок.
С молбата от 27.11.2007 г. жалбоподателят е посочил, че причините, поради които е пропуснал срока за изпълнение на дадените от съда указания са: че „в деловодството на дружеството е настъпило особено подвеждане”, както и отсъствието на управителя В. И. Ц. поради служебна командировка в гр. В.. Изложените факти не представляват „особени непредвидими обстоятелства” по смисъла на чл. 37 ГПК (отм.). Неизпълнението на дадените от съда указания в законоустановения срок не може да бъде оправдано с отсъствието на управителя и настъпилото объркване в деловодството. Следва да бъде отбелязано, че на 16.11.2007 г. дружеството е получило две съобщения за внасяне на ДТ във връзка с подадените частна и въззивна жалби по едно и също дело, в размер на 5 лв. и 2 023 лв. Внесена е само дължимата такса по частната жалба от 10.10.2007 г., но не и тази по подадената въззивна жалба. Преценявайки тези му действия, както и факта, че до датата на командировката – 21.11.2007 г. е имало достатъчно време да се внесе и ДТ по въззивната жалба, правилно с оставеното в сила определение съдът е отказал на молителя да възстанови пропуснатия срок.
Не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС, тъй като въпрос на конкретна преценка от съда във всеки отделен случай е дали сочените причини за пропускането на срока представляват непреодолими пречки по смисъла на закона и са основание за възстановяването му. Представените от жалбоподателя определения са неотносими към настоящия случай, тъй като касаят друга фактическа обстановка, т. е. липсват доказателства за наличието на противоречива съдебна практика по така поставените въпроси.
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива практика, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитието на правото е налице, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
Мотивиран от горното, искането на жалбоподателя да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 380 от 31.03.2009 г. по ч. гр. д. № 712/2009 г. на Софийския апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: