О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София, 07.11.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2383/2019 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Б.К. М.” Е., [населено място] срещу определение № 312 от 12.07.2019 г. по ч. т. д. № 1507/2019 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу определение № 649 от 19.02.2019 г. по ч. гр. д. № 5785/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща определение № 367 от 28.05.2018 г. по ч. гр. д. № 178/2018 г. на Врачански окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението на първия тричленен състав в атакуваната му част е неправилно. Изразява несъгласие с преценката за недопустимост на подадената от него частна жалба срещу определение № 649 от 19.02.2019 г. по ч. гр. д. № 5785/2018 г. на Софийски апелативен съд. Твърди, че съдебният състав неоснователно се е позовал на Тълкувателно решение № 3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото същото е постановено по повод приложението на отменения ГПК и поради това няма характер на задължителна за съдилищата съдебна практика. Оспорва и извода, че недопустимостта на частната му жалба произтича също от липсата на правен интерес за него, предвид обстоятелството, че не е участвал като страна в производството пред окръжния съд. В тази връзка частният касатор развива подробни съображения в подкрепа на тезата си, че доколкото производството пред Софийски апелативен съд е образувано по жалба на синдика на „Р. 2013 М” Е. /н./ и тъй като същият действа като процесуален субституент на всички кредитори на несъстоятелността, то и той, в качеството си на такъв кредитор, има правен интерес и може самостоятелно да обжалва съдебните актове, постановени по жалба на синдика, когато засягат правата му.
Ответникът по частната жалба – „И.” АД, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 30.09.2019 г. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „Б.К. М.” Е., [населено място] частна жалба срещу определение № 649 от 19.02.2019 г. по ч. гр. д. № 5785/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща постановеното по реда на чл. 435 ГПК определение № 367 от 28.05.2018 г. по ч. гр. д. № 178/2018 г. на Врачански окръжен съд, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е счел същата за недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Позовавайки се на задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, първият тричленен състав е приел, че когато подадена жалба срещу действията на съдебен изпълнител е оставена без разглеждане, това определение подлежи на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд и че неговият акт е окончателен.
Като самостоятелен аргумент за недопустимостта на подадената от „Б.К. М.” Е., [населено място] частна жалба е посочена липсата на правен интерес за това дружество, обоснована с факта, че с нея се обжалва произнасяне на съда по жалба на друго лице.
Обжалваното определение е правилно.
В случаите, когато се обжалват действия на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 и сл. ГПК, окръжният съд се произнася като контролен орган, а не като въззивна инстанция. Постановените от него определения, преграждащи развитието на производството по жалбата, представляват акт на първоинстанционен съд и поради това подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството пред апелативния съд е окончателно.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за неприложимост на цитираното тълкувателно решение. Макар да е постановено при действието на отменения Граждански процесуален кодекс, същото е запазило своята актуалност като задължителна съдебна практика и при действието на ГПК от 2007г. поради непроменения характер на правната уредба за обжалване действията на съдебния изпълнител.
Не може да бъде споделено и становището на частния жалбоподател, че активната му легитимация да обжалва постановеното от Софийски апелативен съд определение в неговата потвърдителна част произтича от качеството му на кредитор на „Р. 2013 М” Е. /н./. Обстоятелството, че „Б.К. М.” Е. е кредитор на несъстоятелността на посоченото дружество, не обосновава легитимацията му да обжалва съдебните актове, постановени по жалба на същото. Правото на жалба принадлежи единствено на страните по делото, каквато в случая в производството по чл. 435 ГПК пред Врачански окръжен съд е „Р. 2013 М” Е. /н./. Независимо, че действията на несъстоятелния длъжник като страна в определен съдебен процес биха могли да имат значение за масата на несъстоятелността, това не създава права на неговите кредитори за „намеса” в същия чрез обжалване на постановените в него актове. С оглед на това, че определението на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 367 по 28.05.2019г. по ч. гр. д. № 178/2018 г. на Врачански окръжен съд, е постановено по жалба на „Р. 2013 М” Е., а не на „Б.К. М.” Е., подадената от последния частна касационна жалба срещу това определение е недопустима, както правилно е преценил и първият тричленен състав на ВКС.
Поради изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото, частният жалбоподател следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 лв., определена съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 312 от 12.07.2019 г. по ч. т. д. № 1507/2019 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение в обжалваната негова част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: