О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София, 19.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1889 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1143 от 30.07.09г. по гр.д. №869/09г. на Варненския окръжен съд е обезсилено решение №537 от 27.02.09г. по гр.д. №3766/07г. на Варненския районен съд и е прекратено производството по предявения иск по чл.108 от ЗС.
Въззивният съд е приел, че ищците Г, в качеството им на наследници на Т. Г. Т. , нямат правен интерес от предявения иск за собственост, тъй като процедурата за възстановяване на спорния имот по реда на ЗСПЗЗ все още не е приключила. Решението на поземлената комисия №42 от 05.03.1993г. за възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ реални граници не съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на имота. В него е посочено само, че се възстановява нива от 16 дка, находяща се в терен по §4 от ЗСПЗЗ на с. З., местността “Т”, без описание на съседи или номер на имота по скица. В помощния план на местността, изработен през 1998г.-1999г. чрез аерофотоснимки и анкетиране, имотът на наследодателя е заснет с пл. №67 и в него попада част от спорния по делото имот пл. №223, записан в помощния план на името на ответника С. И. Д.. За спорния имот пл. №223 обаче не е издадена заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ищците. Такива заповеди са издадени само за съседни части от имот пл. №67. След като не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността, искът за собственост е преждевременно предявен и следователно – недопустим.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. В нея се поддържа, че решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността на техния наследодател е издадено при старата редакция на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, която не изисква издаването на скица към него. Освен това следва да се приеме, че с изработването на помощния план и заснемане на имот пл. №67 на името на наследодателя се индивидуализира и възстановеният имот. По този начин е завършена процедурата по възстановяване на собствеността, като не е необходимо издаването на нов акт на поземлената комисия. Заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за спорния имот не би могла да се издаде в тяхна полза, тъй като такава заповед е издадена на името на ответниците. Това създава спор за материално право по смисъла на §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който трябва да се реши по съдебен ред.
В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса към кой момент приключва процедурата по възстановяване на собствеността, когато решението на поземлената комисия по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ /преди изм. с ДВ бр.68/99г./ не съдържа достатъчна индивидуализация на възстановения имот и когато в полза на ищеца не е издадена заповед по §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, а такава има само в полза на ответника, въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ТР №1/97г. на ОСГК на ВКС; решение №15/09г. по гр.д. №5285/07г. на ІV ГО; решение №413/09г. по гр.д. №1751/08г. на ІІ ГО; решение №54/09г. на по гр.д. №2503/07г. на ІІІ ГО. Налице била и съдебна практика в обратния смисъл – че до издаването на скица на възстановения имот по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ, реституционната процедура не е завършена. И на последно място – по въпроса за допустимостта на иска за собственост, когато е предявен след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, въззивното решение влиза в противоречие с определение №200 от 29.05.07г. по ч.гр.д. №567/07г. на ВКС, V ГО и опр. №645/08 по ч.гр.д. №2062/08г. на І ГО.
Ответниците в производството оспорват жалбата чрез назначения особен представител. Считат, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване, евентуално – че жалбата е неоснователна.
Настоящият състав счита, че касационно обжалване следва да се допусне по въпроса кога настъпва конститутивният ефект на решение на поземлената комисия за възстановяване на собственост в стари реални граници, издадено по реда на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ в редакцията преди измененията с ДВ бр.45/1995г., когато в него не са посочени границите на възстановения имот, а те са уточнени едва впоследствие, с изработването на помощния план по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и какъв е редът за защита при спор на кого следва да се издаде заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, възникнал между лицата, ползващи се от такова решение на поземлената комисия и ползувателите на спорния имот, които са го изкупили при условията на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. По тези въпроси има колебания в съдебната практика, ето защо касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1143 от 30.07.09г. по гр.д. №869/09г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС и да представят в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще им бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва за насрочване на председателя на първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: