5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
гр. София, 11.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1637 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Моран Уест“ ЕООД, „Моран Трейд“ ЕООД и „Тектона“ ЕООД, в качеството им на съдружници в гражданско дружество „Б. ЛТД ДЗЗД“, представлявани от адв. А. П., срещу определение № 63 от 01.03.2019г. по ч.т.. № 38/2019г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 911 от 08.10.2018г. по т.д. № 340/2018г. на Бургаски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по делото, образувано по искова молба на „Б. ЛТД“ ДЗЗД против „Либиан Навигатор ЛТД“, учредено съгласно законодателството на Малта, с която е предявен иск за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 9 230 362 щатски долара, представляваща вземане по договор за морска ипотека № 1352 от 14.09.2017г. върху кораба „Б.“, както и законната лихва за забава, считано от 21.11.2017г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 8812/2017г. по описа а Бургаски районен съд.
Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че естеството на заповедното производство изключва процесуалната възможност за поправка на нередовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като се позовават на чл.411, ал.2, т.1 /ред. ДВ, бр.86/2017г./ и на чл.410, ал.1 и ал.2 ГПК, предвиждащи възможност за саниране на такива нередовности и задължение на съда да даде на страната съответните указания. Считат, че с посоченото изменение на практика отпада действие на т.1 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поддържат още, че съдебният състав е постановил неправилно определение, като се е произнесъл по допустимостта на иска, преди да е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовностите и/или за пояснения при наличие на отстранима нередовност. Излагат съображения, че производството по чл.422 ГПК е исково и се развива по общия ред на ГПК, като по отношение на него са приложими всички процесуални правила, уредени в глава Втора на ГПК, и следва да бъде извършена проверка за спазване на правилата на чл.127 и чл.128 ГПК. В тази връзка твърдят, че установителният иск, макар и заведен от гражданско дружество, не е недопустим, още по-малко това е порок на исковата молба, който не може да бъде поправен, поради което съдебният състав е следвало да даде указания на ищеца да поясни от името на кого е предявен установителният иск и едва след неизпълнение на тези указания да пристъпи към постановяване на определение за прекратяване на производството. Считат, че конституирането на гражданските съдружници в производство по чл.422 ГПК не съставлява промяна на страните спрямо установените в заповедното производство, ако в заповедта за изпълнение те не са били поименно посочени и същата е издадена в полза на гражданското дружество. Релевират и оплакване на недопустимост на обжалваното определение поради произнасяне извън предмета на иска – по редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели правят искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочат следните процесуалноправни въпроси:
I. Въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:
1. Приложими ли са правилата на общия исков процес в производството по предявен установителен иск по чл.422 ГПК?
2. Подаването на установителен иск по чл.422 ГПК от неперсонифициран правен субект представлява ли отстранимо процесуално нарушение?
II. Въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
1. Допустимо ли е съдът, сезиран с установителен иск по чл.422 ГПК, да изследва редовността на проведеното производство по издаване на заповед за изпълнение?
2. След изменението на ГПК от 2017г., длъжен ли е заповедният съд да дава указания при констатирана нередовност на заявлението, с което е сезиран?
3. Подаването на установителен иск по чл.422 ГПК от неперсонифициран правен субект представлява ли отстранимо процесуално нарушение?
4. Приложими ли са правилата на Част втора от ГПК „Общ исков процес“ в производството по предявен установителен иск по чл.422 вр. чл.415 ГПК?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, е счел за неоснователно оплакването за недопустимост на определението поради произнасяне извън предмета на предявения установителен иск, като е изложил съображения, че направените в мотивите на съдебния акт констатации относно процесуалната легитимация на заявителя в заповедното производство не води до недопустимост на определението, доколкото със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива на решението.
Въззивният съд е посочил, че предмет на делото е предявен от „Б. ЛТД ДЗЗД“ за установяване дължимост на суми, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е споделил изцяло мотивите на първоинстанционния съд, че гражданското дружество по ЗЗД не е правен субект и не може да е страна в процеса. Приел е, че съобразно т.5 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС при предявена от или срещу неперсонифициран правен субект искова претенция е налице отстраним порок, поради което съдът е длъжен да укаже и да даде срок за отстраняването му, но е изложил съображения, че тези задължителни постановки са неприложими в процеса по предявен иск по чл.422 ГПК, предвид обусловеността му от заповедното производство, действието на постановеното съдебно решение по отношение на последното и специфичния му характер – част от изпълнителния процес. Посочил е, че самото естество на заповедното производство изключва процесуална възможност за поправка редовността на заявлението, извън изрично посочената от законодателя хипотеза на чл.425, ал.2 ГПК. Приел е, че липсата на законово основание, позволяващо в хипотезата на неправоспособна, но формално явяваща се страна – заявител в заповедното производство и издадена в нейна полза заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, да се презюмира, че искането е на търговеца – юридическо лице, изключва наличие на процесуална възможност за саниране на така констатирания порок в исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК чрез отстраняване на исковата молба без движение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросите по т.I, формулирани от частния жалбоподател, са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващите му изводи, поради което отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на тях не е осъществена допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение на въпросите е в съответствие с формираната съдебна практика, обективирана в Решение № 119 от 01.09.2017г. по т.д. № 1056/2016г. на ВКС, II т.о.. Съгласно така създадената практика, дадените в т.5 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, относими към същинското исково производство във връзка с отстраняване нередовността на исковата молба, според които предявяването на исковата претенция от или срещу неперсонифициран субект е поправима нередовност на исковата молба, е неприложима в процеса по предявен иск, основан на чл.422 ГПК. Този извод е обоснован с обусловеността на производството по иска по чл.422 ГПК от заповедното производство, действието на постановеното съдебно решение по отношение на последното и специфичния му характер – част от изпълнителния процес. Посочено е, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, което означава да съдържа и името и адреса на заявител и на длъжник, носители на права и задължения. С оглед на това е счетено, че ако някой от тях не притежава изискуемата се процесуална легитимация, то претендираното вземане не може да бъде предмет на съдебна защита нито в това производство, нито в обусловените исково и изпълнително производства. Възприето е разрешение, че липсата на законово основание, позволяващо неправоспособна, но формално явяваща се страна – заявител в заповедното производство и издадена в нейна полза заповед за изпълнение по чл.417 ГПК да се презюмира, че искането е на търговеца – юридическо лице, изключва наличие на процесуална възможност за саниране на така констатирания порок в исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК, чрез оставяне на исковата молба без движение. Определение № 895 от 19.12.2014г. по ч.гр.д. № 5793/2014г. на ВКС, ГК, III г.о., на което се позовава частният жалбоподател, е неотносимо, тъй като е постановено при различни факти, обусловилия дадения отговор – в хипотеза, в която е издадена заповед за изпълнение за задължение на гражданско дружество при посочване на един от съдружниците като негов представител, упълномощен от съдружниците.
При наличие на формирана съдебна практика, от която въззивният съд не се е отклонил, не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите по т.II.3 и т.II.4 .
Въпросът по т.II.1 не , въпросът по т.II.2 не е обсъждан от въззивния съд и не обусловил решаващите му изводи. Поради това посочените въпроси не осъществяват общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното определение .
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 63 от 01.03.2019г. по ч.т.. № 38/2019г. на Апелативен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: