О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София, 11.12.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 927/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] (с предишно фирмено наименование [фирма]) срещу решение № 7 от 20.01.2017 г. по в. т. д. № 325/2016 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 96 от 10.06.2016 г. по т. д. № 109/2004 г. на Русенски окръжен съд. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 71 ТЗ: за признаване за установено, че считано от 17.11.2004 г., на основание надлежно джиро, [фирма] е носител на акционерни права върху 54 540 броя поименни акции от капитала на [фирма] и за осъждане на същото дружество да отрази прехвърлянето на тези акции в книгата на акционерите.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Изразено е несъгласие с извода на съда, че процесните 54 540 броя акции от капитала на [фирма] са станали автоматично безналични от датата на решението на Комисията за финансов надзор от 02.06.2004 г. за регистриране на емисия от акции от капитала на същото дружество с цел търговия на регулираните пазари на ценни книжа, поради което извършената сделка (джиро от 17.11.2004 г.) за прехвърлянето им от [фирма] на [фирма] е недействителна. Според касатора, решаващият състав неправилно е приложил относимите към случая норми – чл. 111, ал. 3, изр. 1 З., § 10, ал. 5 от ДР на З. и § 7, ал. 2 от ДР на З., като не е отчел, че установеното в тях правило е приложимо само за онези от акциите, собственост на държавата и общините, за които е взето решение за продажба по реда на чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 4 З., но не и за акциите, които са собственост на частни дружества, каквито именно са процесните 54 540 броя акции, притежавани от [фирма], отчуждени от държавата преди влизане в сила на § 7, ал. 2 и 4 от ДР на З., както и че не е съобразил значението на вписването на промяната във вида на акциите в Търговския регистър като момент, от който това обстоятелство може да бъде противопоставено на третите добросъвестни лица.
Изрично оплакване е заявено и във връзка с приетото от въззивната инстанция, че извършената от [фирма] продажба на процесните акции без съдебна намеса е незаконосъобразна, доколкото даденото от собственика на акциите в договора за залог от 04.06.1999 г. съгласие заложният кредитор да се удоволетвори от цената им без съдебна намеса касае единствено реда по чл. 42, ал. 2 от Закона за банките (отм.) и Наредба № 35, който е приложим само за банка. Според касатора, съдът не е подложил на преценка клаузата на т. 4.02. от договора за залог от 04.06.1999 г., в която е посочено, че удоволетворяването на кредитора може да се осъществи и по други приложими актове, а не само по реда на чл. 42, ал. 2 ЗБ (отм.) и Наредба № 35, като по този начин е допуснал нарушение на закона – чл. 311 ТЗ.
В касационната жалба са изложени съображения и по отношение на всички други оспорвания на предявените искове, направени от ответника, независимо, че по същите липсва произнасяне от инстанциите по същество.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. От кой момент наличните акции на дружеството, станало публично по реда на чл. 110, ал. 1, т. 2 З., се считат за безналични и от кой момент обстоятелството, че акциите на дружеството по чл. 110, ал. 1, т. 2 З. са безналични, може да се противопостави на трето добросъвестно лице; 2. След като дружеството е станало публично по реда на чл. 110, ал. 1, т. 2 З., дали е необходимо вписване в Търговския регистър на промяна в Устава относно промяна на вида на акциите от налични в безналични; 3. Дали разпоредбите на § 10, ал. 5 от ПЗР на З. и § 7, ал. 2 от ДР на З., относими за акциите, собственост на държавата или общините, са приложими по аналогия към останалите, притежавани от частни лица акции на дружеството, станало публично по реда на чл. 110, ал. 1, т. 2 З., относно промяната им от налични в безналични без вписване на промяна на Устава на дружеството; 4. Дали съдът е длъжен да прецени в мотивите на решението си всички представени по делото относими доказателства в тяхната цялост“.
По отношение на първите три въпроса, в условията на евентуалност, се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, а по отношение на четвъртия въпрос – само основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В подкрепа на твърдението за противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК са представени съответно: решение № 45 от 09.10.2015 г. по т. д. № 4501/2013 г. на ІІ т. о. (за първите три въпроса) и решение № 147 от 06.10.2009 г. по т. д. № 85/2009 г. на ІІ т. о., решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на ІV г. о. и решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г. на ІV г. о. (за четвъртия въпрос). Противоречието в съдебната практика по първите три въпроса е аргументирано с решение № 1509 от 15.07.2013 г. по т. д. № 4173/2012г. на Софийски апелативен съд и решение № 1405 от 06.08.2013 г. по т. д. № 3537/2011 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 13.04.2017 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел за безспорно установено, че: Ответното дружество „Р. – Х.“ е учредено първоначално от държавата като ЕАД, като към 23.07.1998 г. капиталът му е в размер на 69 923 000 нед. лева, разпределен в 69 923 броя поименни акции с номинална стойност 1000 нед. лева; Издадено е Временно удостоверение № 1 за 54 540 броя поименни акции, в което е посочено, че същите са собственост на Република България, като учредител на [фирма]; На 04.06.1999 г. това временно удостоверение е джиросано от Агенция за приватизация на [фирма], [населено място] на основание договор за приватизационна продажба на 78% от капитала на [фирма] от 03.06.1999 г.; На 04.06.1999 г. купувачът по приватизационния договор [фирма] е джиросал за залог акциите по временното удостоверение на [фирма] за обезпечаване на вземането й срещу посоченото дружество по договор за заем от 22.03.1999 г., като в т. 4.02. на същия е посочено, че при неточно изпълнение на задълженията на залогодателя заемодателят може да се удоволетвори от акциите без съдебна намеса, на основание чл. 42, ал. 2 от Закона за банките, по реда на Наредба № 35 на Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция и БНБ; На 27.10.2004 г. [фирма] е джиросала в полза на [фирма] процесните акции; На 17.11.2004 г., сред проведен търг с явно наддаване, между [фирма] и [фирма] е сключен договор за покупко-продажба на акциите, с оглед на който, на същата дата, е извършено и джиросването им в полза на купувача; В ДВ, бр. 52/27.06.2000 г. е публикувано решение № 1554-П/12.06.2000 г. на Агенцията за приватизация за продажба на държавното участие в [фирма] чрез централизирани публични търгове, като е посочено, че акциите са безналични съгласно § 10, ал. 5 от ПЗР на З.; С решение № 415-ПД от 02.06.2004 г. на Комисията за финансов надзор [фирма] е вписано като публично дружество в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 З., като е вписана и емисия от ценни книжа, представляващи съдебно регистрираният капитал в размер на 69 923 броя безналични, поименни, свободно прехвърляеми акции, с номинална стойност 1 лев всяка от тях; С решение № 8684 от 26.10.2004 г. по адм. д. № 6291/2004 г. на ВАС посоченото решение е отменено в частта, с която е вписана емисия от ценни книжа на [фирма] за разликата над 15 383 броя акции до 69 923 броя; С решение № 3076 от 30.11.2004 г. по ф. д. № 2302/1991 г. на Русенски окръжен съд, на основание чл. 110, ал. 6 З., [фирма] е вписано като публично дружество в Търговския регистър; С решение № 638 от 06.03.2007 г. по същото ф. д., с оглед указанията в решене № 31 от 15.02.2007 г. по т. д. № 26/2007 г. на Великотърновски апелативен съд, е вписана и промяна на вида на акциите на дружеството от налични в безналични по силата на чл. 111, ал. 3 З..
С оглед на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че към посочената в исковата молба дата – 17.11.2004 г., т. е. към датата на извършеното в полза на ищеца джиро на процесните акции, [фирма] е било публично дружество и неговите акции са били безналични. Този извод е мотивиран с решението на Комисията за финансов надзор от 02.06.2004 г., с което ответното дружество е вписано като публично дружество и с което е вписана емисия от акции от капитала на същото дружество с цел търговия на регулираните пазари на ценни книжа (съобразявайки частичната отмяна на това решение от ВАС). Съдебният състав е отчел, че вписването на дружеството като публично в Търговския регистър е извършено на 30.11.2004 г., но е преценил, че с оглед разпоредбата на чл. 110, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2 З., решението на КФН е породило незабавно действие. Изложил е съображения, че нормата на чл. 110, ал. 4 З. е специална по отношение на чл. 231 ТЗ и чл. 174 ал. 2 във връзка с чл. 165, т. 3 ТЗ и че доколкото ответното дружество е различно от това по чл. 110, ал. 1, т. 1 З., то същото става публично не от вписването му в Търговския регистър, а от решението на КФН, чието действие не е обусловено от вписването в Търговския регистър, имащо само декларативен, оповестителен характер, като в тази връзка се е позовал и на разпоредбите на § 7, ал. 2 от ДР на З. и на § 10, ал. 5 от ДР на З.. С оглед на това и предвид установения в чл. 178, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 127 З. специален ред за разпореждането с безналични акции, въззивният съд е направил извод, че джирото от 17.11.2004 г. за прехвърляне на процесните акции не е произвело действие и те не са станали собственост на ищцовото дружество. Като неоснователно е преценено и възражението на същото, че решението на КФН от 02.06.2004 г. му е непротивопоставимо преди вписването в Търговския регистър, като се е мотивирал с публичността на водения от КФН регистър на публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа.
Неоснователността на предявените искове е аргументирана допълнително и с обстоятелството, че продажбата на процесните акции по реда на чл. 311 ТЗ, без съдебна намеса, е извършена в нарушение на закона, доколкото в договора за залог от 04.06.1999 г. собственикът на заложените акции [фирма] е дал съгласието си кредиторът [фирма] да се удоволетвори от цената на акциите без съдебна намеса само по реда на чл. 42, ал. 2 ЗБ (отм.) и Наредба № 35 на М. и БНБ, които нормативни актове, обаче, са относими единствено за банкови институции, каквато [фирма] не е.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Безспорно, първите три въпроса, поставени от касатора, отговарят на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК да са обусловили изхода на конкретното дело. По отношение на тях, обаче, не е осъществено нито едно от поддържаните в евентуалност основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
На първо място, не може да се счете, че решаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая не е налице съдебна практика, която да е неправилна поради неточно тълкуване на относимите законови разпоредби, респ. да се налага нейното осъвременяване. Не е налице също непълнота, неяснота или противоречие на релевантните за решаването на спора разпоредби: в чл. 110, ал. 4 З. (редакция ДВ, бр. 37/04.05.2000 г.) е посочено ясно и недвусмислено, че дружеството по чл. 110, ал. 1, т. 2 З. става публично от решението за регистриране на емисията акции с цел търговия на регулираните пазари; В чл. 111, ал. 3 З. – че акциите на публичното дружество са безналични и за тях чл. 185, ал. 2 ТЗ не се прилага, а в § 10, ал. 5 от ДР на З. и в § 7, ал. 4 от ДР на З. – че емисиите от акции, за които е взето решение да бъдат продадени изцяло и частично по реда на чл. 32, ал. 1, т. 4 З., са безналични и за тях чл. 185, ал. 2 ТЗ не се прилага, без да е необходимо в уставите на дружествата да се вписват промените. Следователно, цитираните разпоредби дават категоричен отговор на поставените от касатора въпроси – както на въпроса от кой момент акциите на дружеството по чл. 110, ал. 1, т. 2 З. стават публични и дали същият е обусловен от вписването на промяната във вида им в устава на дружеството и съответно в Търговския регистър, така и на въпроса за вида на останалите акции от капитала на дружеството по чл. 110, ал. 1, т. 2 З., т. е. за които не е взето решение по чл. 32, ал. 1, т. 4 З.. Ето защо, не може да се счете за осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По отношение на посочените въпроси не са налице и останалите две основания – това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Неоснователно е твърдението на касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК и по-конкретно – с решение № 54 от 09.10.2015 г. по т. д. № 4501/2013г. на ВКС, ІІ т. о. Този извод следва от обстоятелството, че решението на ВКС съдържа произнасяне по въпрос, който е различен от поставените от настоящия касатор, а именно – по въпроса „Може ли и ако може с какъв вид джиро следва да бъде направено, за да се постигне транслативния ефект от прехвърлянето от заложния кредитор на неговото заложно право върху временно удостоверение за поименни акции от капитала на акционерно дружество, предвид ограничението по чл. 185, ал. 3 ТЗ, което изключва приложението на чл. 473 ТЗ”. Макар касационното обжалване да е било допуснато и по други два въпроса (почти идентични с първия и третия въпрос от изложението към настоящата касационна жалба), в цитираното решение на ВКС липсва произнасяне по тях, тъй като съдебният състав е приел, че същите са неотносими към изхода на делото при даденото от него разрешение на спора с оглед отговора на въпроса за заложното джиро. Поради тази разлика във въпросите, съобразявайки задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира за недоказано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице и твърдяното от касатора противоречие в практиката на съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК). Такова не се установява от представените от същия въззивни решения – решение № 1509 от 15.07.2013 г. по т. д. № 4173/2012г. на Софийски апелативен съд и решение № 1405 от 06.08.2013 г. по т. д. № 3537/2011 г. на Софийски градски съд. В случая позоваването на първото от тези решения е неоснователно, предвид обстоятелството, че с посоченото по-горе решение по т. д. № 4501/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., същото е оставено в сила, но по съвсем различни съображения, а не по изложените в него съображения, свързани с отговор на релевантните за настоящия спор въпроси. Както беше вече посочено, касационният състав е преценил тези въпроси за неотносими за разрешаването на спора. Поради това, не може да се счете, че въззивното решение на Софийски апелативен съд по т. д. № 4173/2012 г. съдържа окончателно разрешаване на първите три въпроса от настоящото изложение, а следователно не е доказано и противоречие между него и постановеното от СГС решение по т. д. № 3537/2011 г.
На последно място, касационното обжалване не може да бъде допуснато и по поставения от касатора процесуалноправен въпрос, тъй като не е налице отклонение от цитираната практика по чл. 290 ГПК, според която, при постановяване на решението си съдът е длъжен да обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимовръзка, доводите на страните и въз основа на тях да установи възникналите факти и обстоятелства и да приложи материалния закон. В случая, решаващият състав е извършил обстоен анализ на всички доказателства по делото, счетени от него за относими, в т. ч. и договора за залог от 04.06.1999 г., като подробно е аргументирал направените въз основа на тях изводи. В действителност, поставеният от касатора въпрос изразява несъгласието му с приетото от въззивния съд, че извършената от [фирма] продажба на процесните заложени акции е незаконосъобразна и в противоречие с уговорката по т. 4.02. от договора за залог, предвиждаща, че удоволетворяването на заложния кредитор може да стане по реда на чл. 42, ал. 2 ЗБ (отм.) и Наредба № 35 на М. и БНБ, и/или други приложими нормативни актове. Твърдението на касатора, че решаващият състав не е съобразил тази уговорка в цялост, представлява по своята същност оплакване за неправилното й възприемане и тълкуване, т. е. оплакване, свързано с обсъждането на конкретно доказателство. Поради това и с оглед задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният в тази връзка процесуалноправен въпрос не може да бъде определен и като обуславящ за изхода на конкретното дело.
Отделно от това, доколкото е относим към втория самостоятелен аргумент за неоснователност на претенциите (незаконосъобразност на извършената от [фирма] продажба на процесните акции без съдебна намеса) и предвид недопускане на касационното обжалване по първите три въпроса, касаещи другото самостоятелно основание (прехвърлянето на процесните акции в нарушение на закона – чрез джиро, а не по специалния ред на З.), поставеният от касатора процесуалноправен въпрос понастоящем се явява без значение за изхода на правния спор.
Поради всички изложени съображения обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Предвид липсата на направено от ответника искане за присъждане на разноски настоящият състав не се произнася по дължимостта на такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 7 от 20.01.2017 г. по в. т. д. № 325/2016 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: